1944 година. Край бреговете на Шотландия, нацистите изграждат портал между измеренията. С помощта на руския мистик Григорий Распутин те искат да освободят древни и могъщи чудовища, приковани завинаги в друго измерение. Плановете им обаче са прекъснати, а в настъпилата суматоха порталът е затворен.
Оказва се обаче, че докато порталът е бил отворен, през него в нашия свят все пак е проникнало нещо...
В наши дни, Хелбой е градска легенда - стотици съобщения за него заливат пресата, превърнал се е дори в герой от комикси. Дали обаче той е само легенда? Агентът на ФБР Джон Майърс е прехвърлен на нова служба - в Бюрото на Паранормални изследвания и отбрана (БПИО), по искане на професор Брум (който всъщност е и откривателят на Хелбой. Младият агент ще се озове в свят, за чието съществуване не е подозирал - свят, скрит от очите на обикновените хора, но свързан здраво с него.
И когато в големия град се появява Адска Хрътка - Самаил, агент Майърс трябва да обедини сили с Червения - Хелбой - и Ейб, човекът-амфибия, за да спре коварен план, който може да доведе Ада на Земята... буквално.

 

Гийермо Дел Торо е режисьор, чийто филми обожавам. Характерният му стил, смесващ съвременния свят с изключително странни и чудати твари, го отличава от повечето подобни режисьори и сценаристи, независимо дали става въпрос за тежка фентъзи драма ("Лабиринтът на Пан"), зловещ психотрилър ("Кой се страхува от Мрака", макар че там Дел Торо не режисира) или изпълнен с екшън вампирски епос ("Блейд 2"). А в комбинация с характерния Рон Пърлман тандемът е напълно завършен и готов да забавлява.
Базиран върху комикс-героя на Майк Минола и Джон Бърн, "Хелбой" показва Дел Торо и Пърлман в най-добрата им светлина - в смесица между качествен хумор, спиращ дъха екшън и впечатляващи специални ефекти. И като стана дума за ефекти - дизайните на чудовищата и съществата във филма са страхотни. Едновременно правдоподобни и изкривено чужди, напомнящи (може би съвсем умишлено) на зверове, излезли от въображението на Лъвкрафт, чудовищата впечатляват с креативността на екипа, стоящ зад създаването им.Историята всъщност е достатъчно интересна и приятна, въпреки че и дума не може да става за особена оригиналност, особено щом се касае до жанр като ърбан фентъзито. Както обичам да казвам обаче, важно е не дали историята е разказвана вече, а как точно е разказана. В този случай запазеният стил на Дел Торо е от огромен плюс за самия филм. Това, подсилено с отличната игра на Рон Пърлман като Хелбой, прави от филма отличен за час и нещо приятно прекарване. Трябва обаче да спомена и останалите персонажи - големия Джон Хърт ("Пришълец", "Хари Потър", "Войната на боговете") е идеален за ролята на "бащата" на Хелбой - професор Брум, Рупърт Евънс ("Агора") е симпатичен като