Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
УЖАС
Вятърът пищи и стене сред ледените полета, надига се като самотен, далечен вик… и спада до едва дочут шепот. Полярната нощ е паднала над замръзналата, мъртва земя, където – също както в космоса – никой не може да ти дойде на помощ, никой не може да чуе твоя самотен, отчаян писък.
Времето – XIX век. Мястото – скованите от лед простори на Арктика. Някъде там в кошмара на снежния ад група хора се опитват да оцелеят, да изкарат поне още час, два, три… защо не и ден? Няма значение, че човешкото в тях постепенно си отива, няма значение, че надеждата вече е само празна дума – инстинктът за оцеляване е по-могъщ от всякакъв разум, от каквато и да било надежда.
Храната вече е лукс, скорбутът – нещо почти нормално. На прага на бунт и канибализъм, членовете на експедицията са просто лесна плячка за Ужаса – на практика неуловимото създание, което броди из впримчената в безкрайни ледове пустиня и от време на време прибира кървавата си дан. Чудовище, което би могло да е същински кошмар… ако едва оцеляващите човешки същества не живееха в далеч по-голям такъв. И то ден след ден, движени в напразните си усилия от сила, оставаща неразбираема.
Експедицията на сър Джон Франклин (в периода 1845-1848 год.) е едно от най-загадъчните събития в историята и като такова е отворено за различни интерпретации. Може би най-въздействащата от тях е на небезизвестния Дан Симънс, популярен у нас най-вече с монументалните си фантастични епоси от сагата „Хиперион“ и двутомния „Илион/Олимп“. Комбиниращ истински събития и лица (почти всички герои в романа са действителните членове на експедицията на Франклин), майсторът на фантастиката и хоръра (още се надявам, че Summer of Night все някога ще види бял свят и у нас) предлага на читателите история, каквато само той може да създаде.
Почти документална в изключително описателния си стил (нещо, което няма да се хареса на всички читатели), „Ужасът“ е хроника на човешкия дух… или поне на онова, което остава от него когато издръжливостта достигне крайния си предел, когато тялото и умът не могат, просто не могат да понесат повече – и все пак продължават напред. На фона на всекидневната борба за оцеляване, описана в болезнени подробности, Ужасът, чудовището от ледовете, изглежда едва ли не незначително – просто страничен щрих, хрумка на автора, колкото да се добави щипка фантастика към иначе твърде реалната история. Или поне така си мислим в началото на книгата, защото когато истинската същност на чудовището и значението му изплуват на повърхността, става ясно, че Симънс не го е включил просто от прищявка.
Взел най-доброто от класическите представители на едновремешния приключенски роман (Джек Лондон и Жул Верн) и погледнал го през кошмарното криво огледало на истинския свят, Дан Симънс е създал шедьовър, с който малко съвременни книги могат да се мерят – роман, в който хората, поставени в невъзможни за оцеляване ситуации, са способни да покажат най-доброто от себе си… и да отприщят ада, таял се в душите им, пускайки на свобода онези тъмни, влажни неща, които се таят в сърцата им и чакат своето време, за да разкъсат веригите си, освобождавайки се безвъзвратно.
Макар че The Abominable (друг роман на Симънс, издаден тази година) има сходни черти с „Ужаса“, все пак не успява да го достигне. Защото, колкото и добър да е, The Abominable просто не може да докосне същите струни, които напипва в душата смразяващият леден полъх на Ужаса.
Важна, много важна и ценна книга, „Ужасът“ на Дан Симънс просто трябва да присъства в библиотеките на всички, които обичат истински качествената литература. Защото веднъж станали свидетели на непрекъснатата борба за всеки миг живот на обречените хора, ще осъзнаете внезапно, че поне половината от проблемите и тревогите ни са нищо, което да не можем да преодолеем с малко или много воля. След като сте преживели Ужаса, ще излезете от ледения капан променени, гарантирам ви.
Поредният шедьовър на „Изток-Запад“ и тяхната поредица „Magica“ – и съм сигурен, че няма да е последният.
