пода с „Джурасик парк“" (SFREVIEWS.NET), но със сигурност го забива в земята по отношение на научна достоверност. Личи си, че Фейхи е прекарал доста време в проучване и подготовка преди да седне пред клавиатурата – изчадията, обитаващи остров Хендерс са не просто извънземно чужди, но и забележително възможни от гледна точка на еволюционната биология. Сравненията с „Джурасик парк“ са изключително чести – може би заради темата (остров пълен с чудовища/динозаври), но приликите честно казано свършват дотук. В „Джурасик парк“ имаме генно инженерство – човешка намеса в природата. Във „Фрагмент“ мотивът е алтернативната еволюция (която набира голяма популярност и то не само сред феновете на фантастиката). Освен това динозаврите в „Джурасик парк“ изглеждат направо миловидни пред кошмарните обитатели на остров Хендерс. Това не е точно поредната история от типа „хората се озовават на самотен остров и чудовищата ги избиват, защото си нямат друга работа и искат да опитат човешко месце.“ Защо ли? Ами защото фауната и флората на острова (границите между двете се размиват там) не правят разлика между хората и другите обитатели на Хендерс. Това е място, където всичко изяжда всичко останало (сцените, които показват това са изключително динамични и определено кинематографични по въздействие) – където всяка секунда по-едрите изяждат по-дребните и от своя страна стават жертва на още по-голямите, които от своя страна…. сещате се. А хората се навират точно между шамарите. И дори не подозират за невероятното съкровище (не в смисъла на богатство), което ги чака някъде из дълбините на зеления ад.

Авторът разполага с много добър стил, динамичен почти колкото този на Матю Райли, правдоподобни герои (чието количество намалява с напредъка на историята) и научна достоверност. Прекалено подробното изреждане на марки дрехи, часовници, обувки и т.н. нито за момент не дразни, а напротив – всъщност задълбочава реализма на историята.

Препоръчвам на всички фенове на Крайтън, Матю Райли и Джеймс Ролинс.