"човешко" е придобила много различен смисъл. Време, в което човеците вече не са точно "човеци" след многобройните био- и нано-подобрения. Време, когато ноосферата - еволюирал наследник на Интернет - и вездесъщата база-данни КонСенсус властват навсякъде. И накрая - време, в което човечеството се е видяло принудено да възкреси по генетичен път изчезналите хищни братовчеди на Хомо Сапиенс - вампирите. Но не вампирите, които познаваме от съвременната литература - не живите мъртви от "Сейлъмс Лот" или блещукащите красавци от "Здрач", а истински хищници, чието съществуване е обяснено с желязна логика и страхотни идеи, включително велико обяснение за атавистичния им ужас от кръстове. 
Няма да говоря много за героите - всеки един от тях е толкова уникален, че ще ми бъде необходимо твърде много място. От истински смъртоносния вампир начело на мисията до разказвачът с половин мозък, героите са странни, едновременно познати и не по-малко чужди от формите на живот, които евентуално им предстои да срещнат. А тук извънземните са наистина извънземни, по-чужди дори от ксеноморфите в класиката "Пришълец".
Изключително мрачна, студена и амбициозна, "Слепоглед" е истинско предизвикателство за читателя, дори и за свикналите с т.н. "твърда научна-фантастика". Без обяснителните бележки под текста доста от четящите могат да се оплетат, а на някои историята може да се стори скучна, бавна и тегава - това са предимно хора, свикнали на леки и бързи четива и очакващи същото и от "Слепоглед". Да, ама не. Питър Уотс не играе по правилата на до известна степен комерсиализирания жанр на фантастиката (която комерсиализация не е непременно лошо нещо - има примери, които в някои случаи показват точно обратното, но всеки преценява за себе си). За да схванете напълно "Слепоглед", трябва сериозно да си напънете мозъка - а и тогава ще са необходими поне няколко препрочитания, за да откриете какво всъщност представлява романът. Невероятно добре проучен и написан (пък макар и малко сухо на места), "Слепоглед" попада на границата между твъдрата фантастика с елементи на хорър и чисто научното изследване на самите нас и обществото ни - как функционираме, какво представляваме, в какво рискуваме да се превърнем. 
В заключение - "Слепоглед" не е книга, която ще се хареса на всеки. Не е бестселър в смисъла, който сме свикнали да придаваме на тази дума. Но е от онези редки книги, които под цялата си сложност и "сухота" (която не открих никъде, въпреки мненията на някои читатели) крият истински бисери. Роман, който трябва да присъства задължително в библиотеката на всеки почитател на твърдата фантастика. А "Изток-Запад" определено уцелиха десятката с поредицата Magica и страхотните книги, които издават в нея.