Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
В началото беше бурята.
После връхлетя мъглата...
На сутринта след тежка гръмотевична буря, Дейвид Дрейтън - художник на филмови плакати - и малкият му син Били отиват до супермаркета, за да попълнят запасите си, докато съпругата на Дейвид остава в къщата, за да провери щетите след бурята.
Малко след като Дейвид и сина му пристигат в супермаркета обаче, пада мъглата. Сива пелена обгръща в хватката си цялото градче, електричеството спира, оставяйки магазина само с един-единствен генератор. Това е достатъчно неприятна и зловеща ситуация, достатъчна на много хора да се притеснят сериозно.
Всичко това - преди в супермаркета да нахлуе окървавен, паникьосан мъж, твърдящ че отвън, в мъглата, има нещо. Нещо не от този свят.
И докато религиозната фанатичка госпожа Кармоди е убедена, че това е началото на Армагедон, уплашените хора в магазина скоро ще открият, че в мъглата наистина има... разни неща. И никое от тези неща не е приятелски настроено...
Докато напрежението постепенно ескалира със зачестяващите атаки на кошмарните създания над хората вътре, Дейвид започва да се чуди кое го ужасява повече - неземните зверове отвън... или хората вътре, негови познати, приятели, съседи, някои от които започват да образуват фанатична група под ръководството на лудата госпожа Кармоди...
Стивън Кинг по принцип е от авторите, които много трудно се екранизират. Режисьорите, които се заемат с пренасянето на произведенията му на големия екран, обикновено изпадат в една от двете крайности - или драма без никакво действие, или само хорър без никакво развитие на героите. И в двата случая това е грешка, защото при Кинг драмата, хорърът и изключително сложните характери на наглед обикновени хора са така преплетени, че не могат да съществуват отделно.
Въпреки това има режисьори, които уцелват подходящата формула. Един от тях е Брет Ратнър, създал преди години страхотния "Остани до мен", базиран на новалета "Тялото" (в сборника "Особени сезони"). Друг режисьор, уцелил формулата до съвършенство е Франк Дарабонт ("Живите мъртви"). При това го прави цели два пъти преди "Мъглата" - първо с "Изкуплението Шоушенк", после и със смазващия в емоционално отношение "Зеленият път". И когато седна зад камерата на "Мъглата", феновете на Краля бяха сигурни, че няма да се провали.
И той оправда очакванията им.
"Мъглата" е един от онези редки съвременни хорър филми, в които чудовищата са само фон за развитието на персонажите и където въпреки всичките кръв и вътрешности има и истинска, човешка драма. Това е силата на книгите на Кинг. Това е и силата на "Мъглата". Базиран на едноименната новела от 1980-а (от сборника Skeleton Crew), филмът предлага страхотна, изключително добре пресъздадена атмосфера с гъстата мъгла навън, хванатите в капан хора в супермаркета и неземните твари, опитващи се да проникнат вътре. Моменти
Мъглата
като пътуването до аптеката показват точно защо хорърът е толкова популярен и мощен жанр, а актьорският състав определено спомага за цялостното отлично впечатление за филма.
Томас Джейн ("Наказателят", "Капан за сънища" - друг отличен филм по Кинг) е актьор, когото сме свикнали да гледаме предимно като екшън герой и затова е изненада колко добре изиграва героя си, обикновен човек, който трябва да разчита единствено на изобретателността и решителността си, за да може да оцелее заедно с малкия си син в момент, когато целият свят изведнъж се срива из основи. Лори Холдън ("Сайлънт Хил") прави достатъчно правдоподобна роля като младата учителка Аманда, която помага на Дейвид и сина му в трудната ситуация, но най-добра роля със сигурност прави Марша Гей Харден ("Усмивката на Мона Лиза"), която е просто чудовищно добра в ролята на тотално изперкалата религиозна фанатичка госпожа Кармоди, карайки зрителите да мразят героинята й с истински плам.
Извън актьорския състав специалните ефекти са изключителни. Отговорникът за създаването на чудовищата, бродещи в мъглата, е имал за цел да създаде твари, каквито дотогава не са били виждани във филм и определено се справя със задачата си. Изчадията, излезли сякаш от кошмар на Лъвкрафт, са уникални, чужди и напълно правдоподобни, независимо дали става въпрос за подобните на птеродактили летящи хищници или за гигантските зверове, бродещи по обвитите в мъгла улици.
В заключение - един от най-добрите филми в жанра, въпреки изключително мрачния финал (далеч по-тежък от този в новелата, която завършва в голяма степен неопределено), който обаче е точно на място и спомага да цялостното усещане на "Мъглата". Определено препоръчвам за фенове на Кинг и на истинския, качествен хорър.
