ми изглежда) по-скоро смешно, отколкото респектиращо. Затова не бях очарован от идеята за римейк - никак даже. Докато не видях новия дизайн на Робокоп и не изпитах онова прекрасно чувство, което изпитвам, когато видя нещо наистина badass. И взех, че се заинтригувах...

Сега, след като гледах и самия филм, мога да кажа само едно - ето това е начинът, по който трябва да се правят всички римейкове на стари (и не толкова стари) филми. Филм, който разказва същата история като първоизточника си, но акцентира върху съвсем различни неща и то по прекрасен начин. Какво е да си човек? Колко човешко можеш да запазиш у себе си, когато почти всичко човешко ти е отнето? Сигурността ни по-важна ли е от свободата? Твърде цинични ли сме станали, за да не вярваме вече, че модерната технология може да се използва и за наше добро, вместо само за вреда... или пък това си е самата истина? Много въпроси - и все важни, все наболели в нашия очарователен, но все пак опасно луд свят.

Разбира се, можете да погледнете на филма и само като на развлекателно зрелище - и зрелище наистина има, макар че екшън сцените не са толкова много. Но пък където ги има са епични. Специалните ефекти са потресаващо добри, сблъсъка с ED-209 - разкъртващ. Но какво е епичността без добра актьорска игра?

Джоуел Кинамън влиза в екзоскелета на Робокоп и - подобно на Крисчън Бейл в "Батман в началото" - придава напълно нов вид на вече познатия персонаж, превръщайки го не само в по-култов, но и в по-човешки, по-изчистен и по-близък до зрителя. Кинамън е добър актьор - също толкова добър, колкото и легендарния Питър Уелър, но изпълнява ролята по различен начин, придавайки различни нюанси на героя и характера му - и именно това е най-доброто в случая. Но Кинамън не изнася на плещите си целия филм, както понякога се случва. Тук той има подкрепата на някои невероятно мощни актьора, познати едва ли не на всеки киноман. Първият е Майкъл Кийтън. По ирония на съдбата той май вечно ще си остане свързван с ролята на Батман във версията на Тим Бъртън, макар че има и други добри роли като в горчиво-смешната приказна комедия "Джак Фрост", или пък в страхотния "Бийтълджус". Тук той е злодей - и то какъв. Реймънд Селърс е изваден едва ли не от реалния живот, дотолкова правдоподобен и смразяващ е, а играта на Кийтън е просто страхотна. Добри думи мога да кажа за страхотния Гари Олдмън ("Батман в началото", "Петият елемент") като доктор Нортън - един от най-силните актьори в Холивуд, Олдмън без усилия открадва сцените, в които се появява. Подобен е случаят и със Самюъл ("Той е навсякъде!") Джаксън като продажния репортер, измъкнал се сякаш от нашенска телевизия. Джаки Ърл Хейли (Роршах в "Пазителите" и Фреди Крюгер в "Кошмар на Елм Стрийт" от 2010-а) е смразяващ като Рик Матокс и се доказва като идеален за подобни роли. Много приятно впечатление ми остави и русокосата хубавица Аби Корниш като съпругата на Алекс Мърфи.

Режисьорът - Хосе Падиля - прави невъзможното с филма, създавайки може би най-добрия римейк на стар филм изобщо (марак че хард феновете на "Робокоп 1" няма да са съгласни с мен). Задачата пред него беше титанична, но бразилецът доказа, че е способен да се справи с предизвикателството, създавайки филм, който не само забавлява, а и стиска сърцето в мъчителна хватка.  Със сигурност ще следя подвизите му на американска територия в бъдеще, особено ако са в жанра на фантастиката.

Разбира се мнозина разкритикуваха филма сериозно - това са същите хора, които още пищят за това, че компютърните ефекти изместиха идиотските кукли и нескопосан грим (онези дни някой се оплакваше из нета точно за това как скапаните компютри изместили аниматрониката и ми идваше да го ударя през монитора...). Това са онези заблудени душици, на които им се иска да живеят в миналото, защото ги е страх от бъдещето - ами... те губят, честно казано. Но няма за кога да се увличам в безсмислен хейт (рядкост за мен) - ще кажа само, че "Робокоп" е може би първият наистина страхотен филм за тази година.

Дайте му шанс, ако се колебаете. Дайте му шанс. Може би не е перфектен (покажете ми едно перфектно нещо на света и аз ще ви нарека лъжци), но е отличен, смислен и забавляващ.

Изпод черната броня се крие туптящо сърце.