Роси се справя забележително добре за дебютант ("Полумесец" е първата му книга, разпространявана като безплатен подкаст) с изграждането на героите си и обстановката, която напомня на смесица межу "Смъртоносен хоризонт" и сериала Firefly с някои уговорки. Героите не са нито съвсем добри, нито абсолютни злодеи и дори истинските антагонисти са до известна степен симпатични (което не пречи да ги мразите и да чакате най-сетне да им се случи нещо ужасно). Авторът не се свени да използва някои чисто жанрови клишета, но в случая те не дразнят и всъщност допринасят за цялостната атмосфера на романа. Някои от най-смущаващите сцени на насилие (особено онези, включващи изнасилване) обаче стоят накак да заден план. Това не винаги е лошо, но за жалост важи и за чисто фантастичната страна на историята - т.е. светостроенето леко липсва. В смисъл, че Роси не е описал достатъчно подробно вселената, в която се развива действието, щрихирал я е по-скоро. Друг негативен аспект е може би финалът, не достатъчно силен за иначе мощния остатък от книгата. Епилогът примерно може изобщо да отсъства и то без книгата да загуби нищо, дори напротив. Роси има интересни идеи, някои от които е реализирал доста добре, други  - не чак толкова.  Встрани от това обаче (и като изключим някои моменти на безсмислено насилие, които стоят някак... насилено в сюжета) силните герои и адски зловещата атмосфера правят "Полумесец" едно от най-силните предложения в научнофантастичния хорър (не, няма да задмине "Слепоглед", но той няма и такова намерение). 

В заключение - въпреки не особено задоволителния финал и някои слаборазвити моменти, книгата си заслужава, особено ако сте фенове на жанровете хорър и фантастика. Авторът има още много трески за дялане, но цялостният резултат всъщност е доста над средното ниво.

Годи препорчва!