Това обаче е друга тема, така че продължавам с ревюто. Споменатият по-горе "Под леда" беше първата част от поредицата на Бек за супервойника Алекс Хънтър (новата книга от поредицата - "Медуза" - трябва да излезе тази година), която представлява нещо като поредицата за "Сигма Форс" на Джеймс Ролинс, но с много повече чудовища. Извън тази поредица Бек, който, също като Матю Райли е австралиец, има един вероятно самостоятелен (поне засега) роман - шедьовъра "Първата птица", и една тийн фентъзи/научно фантастична поредица. Тази поредица е "Завръщането на Древните", а "Валкерин" е първата книга в нея.

Бек има отличен стил и страхотно въображение - съществата в трилърите му са невероятно зловещи и добре измислени и това важи с още по-голяма сила за обитателите на Земята от далечното бъдеще. Улфен, които (както вече споменах) са основали религията и културата си на древната викингска такава и коткоподобните Пантеранс са само два от стотиците видове твари, населили планетата ни, но май единствените напълно разумни. Бек пише бързо, стегнато и изгражда историята си достатъчно увлекателно, че да задържи докрай интереса на читателя. Изненадващо, в романа липсват каквито и да било мръсни думички (така характерни за технотрилърите на автора), нито пък каквито и да било сексуални препратки. Дори кървавото насилие е смекчено в сравнение с това в романите за Алекс Хънтър, което превръща поредицата в идеална за по-младите читатели (за които е и предназначена поначало, де...). Героите са пълнокръвни, добре описани (дори и Арн да е малко или много типичният протагонист, който можем да срещнем в тази или онази книга в жанра); светът на Земята е толкова променен, че е истинско удоволствие да го откриваш (както в "Аватар" на Камерън всъщност) - същевременно има загадки и тайни, които само прибавят още точки към положителните впечатления от книгата. Другото положително впечатление е свързано с интерлюдийте от наше време, които предполагат, че по-нататък в поредицата вероятно ще видим сблъсък между нашия свят и далечното бъдеще. Да не забравим за многобройните препратки към любимата ми скандинавска митология (особено пещерата със зловещото същество, наречено Йормунгандр, което се явява някаква версия на едноименната змия в митовете на Севера).

Разбира се, книжката има и слаби страни - началото е малко клиширано, а романтичната нишка между Арн и принцесата на Уолфен е леко прибързана (и освен това леко необичайна - все пак подобните на вълци Уолфен гледат на човешкото момче като на доста странна твар) - но като цяло това са дребни оплаквания на фона на наистина страхотната книга, отличните идеи и симпатичните, правдоподобни герои. И, както в повечето случаи, мога само да се надявам да видим книжката преведена у нас, наред с останалите трилъри на автора (особено "Първата птица", за която също съм подготвил ревю).

За финал - страхотно начало на предстояща трилогия (втората книга - "Тъмните Земи" - вече е излязла), отлична за всички фенове на книжките за Джейк Ренсъм, Пърси Джаксън или Грегор Горноземеца (на Сюзан Колинс), макар като цяло да ми стои по-близка до тийн серията "Последният ловец" на Джереми Робинсън, без обаче да е толкова кървава и мрачна.

Излишно е да казвам, че препоръчвам книгата изрично!