През 1979, Ридли Скот създаде един научнофантастичен хорър, който постигна едва ли не невъзможното – вместо да се превърне в поредния филм за чудовище, който ще се забрави след година-две, “Пришълец” стана култова класика, вдъхновила няколко продължения (от които “Пришълци” на Камерън и режисьорската версия на “Пришълец 3″ на Финчър останаха най-добрите, поне според мен), видео игри, комикси, романи, дори сблъсък с друг популярен франчайз – този на Хищника от филма на Джон Мактиърнън. Кошмарните видения на H.R. Giger под формата на безмилостните ксеноморфи и дизайнът на извънземния кораб, се превърнаха в еталон за филмови чудовища и декори. Но произходът на ксеноморфите остана мистерия. Още по-голяма мистерия остана гигантската фигура, която екипажът на “Ностромо” откри на безлюдната планетка, откъдето започна всичко. Разбира се, имаше какви ли не предположения, разкрития в комикси и книги… и вероятно това щеше да си остане така, ако Ридли Скот не беше решил да се обърне отново към създадения именно от него хорър франчайз и да погледне към миналото на вселената си.
2089. Археолозите Елизабет Шоу и Чарли Холоуей откриват звездна карта в Шотландия – откритие, което съвпада с други артефакти от няколко несвързани една с друга земни култури. Скоро Шоу и Холоуей се присъединяват към екипажа на кораба “Прометей” – създаден от възрастния вече Питър Уейланд, изпълнителен директор на “Корпорацията Уейланд”. Мисията на кораба – да следва откритата от археолозите звездна карта до малката луна LV-223. Прекарали пътуването в стаза, под надзора на андроида Дейвид, хората от екипажа се пробуждат през 2093-а, и скоро се заемат да изследват непознатото място под надзора на Мередит Вискърс, ръководителят на мисията. Всички те се надяват да открият тайната на произхода на човечеството… ала онова, което ще открият на самотната, пустинна луна, може би не е трябвало да бъде откривано.

 

Ситуиран далеч в миналото преди събитията от “Пришълец”, “Прометей” не е точно предистория на класическия хорър. Да, действието се развива в същата вселена, типичният стил на Скот също е налице, но като цяло говорим за съвсем различен тип история, което именно е големият плюс. Доста хора се разочароваха от “Прометей” именно защото очакваха едва ли не повторение на “Пришълеца”. Да, ама не. Тук ксеноморфите почти липсват (като се изключи една забележителна сцена в самия финал на филма, която е както намигване към “Пришълец”, така и свързващото звено между двата филма), на фокус са Инженерите, известни преди сред феновете като “Космическите жокеи” и хората от екипажа. И като стана дума за последните – всички актьори, до един, се справиха великолепно с ролите си. Чарлийз Терон беше перфектна като