Сътър. От този момент нататък филмът проследява две различни и паралелни сюжетни линии – едната свързана със Сътър и малкия му пленник и другата – тази на младата Алисън, която пристига в градчето да живее с чичо си и съпругата му, след като родителите й загиват при катастрофа.
Алисън (Александра Дадарио, която чакаме в “Тексаско клане 3D”) не се чувства особено щастлива в новото си обкръжение, болката в душата й все още е прекалено силна, а освен това не може да реши точно какви чувства изпитва към младия Уилям (Ноа Фънк, познат ни от различни епизодични роли в сериали като “Свръхестествено”), чийто алкохолизиран баща (легендата Джон Савидж – “Ловецът на елени”) е прикован към инвалидна количка. От своя страна към Уилям изпитва чувства и чичото на Алисън (Майкъл Бийн – “Терминатор”, “Пришълци”)… но не от романтичния тип. Защото момчето си крие своя тайна, макар и не толкова зловеща, колкото тайната на един друг обитател на градчето…
В изоставената семейна кланица, Греъм Сътър (Брет Рикаби – “Лудите”) продължава кървавото си дело, отвличайки и убивайки местни девойки. Същевременно обучава малкия Мартин, надявайки се един ден момчето да го “наследи”. Сътър е привлечен от детето най-вече заради рядкото му заболяване (вродена аналгезия – рядко и опасно състояние, при което човек не може да чувства физическа болка), но и същевременно е озадачен от това. Обърканото му, измъчено и изкривено съзнание не може да проумее например защо жертвите му бягат. Защо крещят, плачат и го молят за милост? Та нали и те като Матрин не чувстват болка… нали?
Тези две сюжетни линии се пресичат малко след средата на филма, когато Алисън, случайно попада в мрачната сграда – и разбутва гнездо на змии. От онзи, смъртоносният тип. Защото има неща, скрити дълбоко в сърцето на спокойната провинция. Неща, които хората в града не забелязват (донякъде също като в “ТО”, но по различен начин) и именно на Алисън се пада да разрови змийското гнездо. Защото тя е нова в града, за нея всичко е различно. Тя вижда всичко през свежи очи – което ще се окаже най-голямата й грешка. И ако навлиза все по-дълбоко в кошмарните кръгове на предстоящия ад то това не е заради глупостта й – по-скоро заради доброто й сърце… но в крайна сметка понякога добрите намерения водят до не чак толкова добри последствия.
Преди да продължа, трябва да похваля операторското майсторство – много по-добро от това в първия филм и на по-свястно ниво от някои високобюджетни хоръри. Страхотна, професионална работа.
Режисурата и сценарият (също дело на Мена) са на адски добро ниво и класи над предните му проекти и, макар че като цяло темпото на филма е по-скоро мудно, то в случая това е по-скоро плюс.
В интерес на истината не бих нарекъл Bereavement хорър. Да, има няколко по-хард сценки (особено една, свързана с момиче и кука за месо), но като цяло филмът е по-скоро драматичен психотрилър с много плътни и истински персонажи, за които поне на мен ми пукаше – нещо, което е жизненоважно за жанр като психотрилъра и което много режисьори пренебрегват за сметка на кървавото зрелище.
Актьорите (нещо учудващо за подобен филм) са невероятно добри и това се отнася както за легенди като Майкъл Бийн и Джон Савидж, така и за дебютанти в пълнометражното кино като Алекс Дадарио. За пълен дебютант в киното по онова време (освен малки роли в разни сериали и реклами), Александра се показа като забележително добра актриса Може би единствено Ноа Фънк не беше на достатъчно добро ниво, но това не е болка за умиране. Бийн си е все същият мрачен, сериозен тип, готов да срита задника на десетина пришълеца плюс двама-трима терминатора, но същевременно успява да покаже и една друга, не толкова сурова страна – тази на добър, любящ баща и съпруг, чийто живот скоро ще се завърти на 180 градуса. Джон Савидж е истинско съкровище като ексцентричното пиянде Тед, който (заедно с малката Уенди) е единственият образ, внасящ малко хумор в иначе мрачната атмосфера… но истинската звезда на филма без всякакъв спор е Брет Рикаби като Сътър. Гениален, извратено гениален тип. Брет е самото съвършенство в ролята на психопата, същевременно му дава и някак реално, по-земно присъствие. Кара ни да чувстваме героя му като истински, реален персонаж, не като поредния безлик урод. Всъщност, струва ми се, по някое време ще започнете да съчувствате на убиеца точно толкова, колкото и на жертвите му, гарантирам ви го. Голям, много голям актьор. Много добро впечатление прави и малкият Спенсър Лист като Мартин – за годините си прави забележително добра роля, а същото се отнася и за сестра му Пейтън Лист, която изпълнява ролята на Уенди. Така че откъм актьорска игра нямам забележка.
В заключение искам да кажа, че този филм ми върна вярата в нискобюджетните хоръри и освен това научих, че Стивън Мена планира трилогия за Мартин. Два от филмите вече са тук – Bereavement, където видяхме Мартин като дете в плен на един изтерзан психопат и Malevolence, където Мартин вече е възрастен и е абсолютно чудовище. С голям интерес очаквам да разбера има ли раздвижване по третия филм – ако Мена продължава да става по-добър в писането и режисурата, значи ни очаква дори по-добър филм от Bereavement. Ще почакаме, ще видим.