веднъж сте захванали историята. Това е като че единият (и по-малкият) от двата минуса, които успях да открия в историята. Другият минус (който всъщност дори не е минус от моя гледна точка) е, че действието започва може би малко късничко – към стотната страница. Но имайки предвид, че самата книга е около четиристотин страници, това може да бъде простено.

Героите са приятни, живи, макар и да има все още какво да се желае във връзка с развитието им (може би това ще се случи в евентуално продължение). Имаме си романтична връзка, разбира се, но тя, както и връзката между кон и ездач е създадена и описана достатъчно добре, че да не превръща историята в сълзливо романтично книжле.

Стилът на Стийвотър е със сигурност много добър, приятен, красив и емоционален. Има някои достатъчно силни в емоционално и динамично отношение сцени, които просто си заслужават. От авторката съм чел само „Ридание“ и ми хареса, но имам чувството, че „Скорпионските надпревари“ са най-доброто, излизало изпод перото й. Определено очаквам някой да се заеме и да издаде книжката и у нас.

Много хора сравняват „Надпреварите“ с „Игрите на глада“, но лично аз не открих каквато и да е прилика, освен че и в двете става въпрос за определени състезания с летален изход за младите участници. Във втората поредица Игрите са чисто и просто средство за контрол и подчинение, докато „Скорпионските надпревари“ са по-скоро традиционни, макар и също толкова смъртоносни. Освен това „Игрите на глада“ са чиста антиутопия, докато „Надпреварите“ са си също толкова чисто фентъзи, а и самите герои нямат много общо нито като поведение, нито като начин на мислене.

Доколкото знам от „Уорнър“ подготвят и филм по книгата – приветствам това решение и си мисля, че ако го направят както трябва, съвсем определено ще постигнат много голям успех.

Толкова от мен по темата. За финал ще повторя, че много бих искал да видя тази книга преведена, както това се случи с останалите романи на авторката.