Недалечното бъдеще. От дъното на Тихия океан се надигат Кайджу - титанични чуждоземни създания, оставящи след себе си разруха и смърт. Първото чудовище, изпълзяло от отворилата се бездна в дъното на океана, е сразено с цената на много жертви и загуби... но създанието не е само...
Единственият начин човекът да се опълчи срещу чудовищните си врагове са Йегерите (от немски Jaeger - "Ловец") - огромни роботи, всеки един от които - управляван от двама пилоти, със свързани умове, поделяйки си огромното психическо натоварване при управлението на грамадните машини. 
До 2025-а година обаче, правителствата на Земята се оттеглят от проекта Йегер, изграждайки огромни крайбрежни стени, които да защитят хората от могъщите зверове. Но дали това ще е достатъчно? И дали не е време за по-сериозни мерки срещу заплахата?

Гийермо Дел Торо е един от режисьорите, които никога не са ме разочаровали. Независимо дали става въпрос за драматично и подтикващо към размисли фентъзи ("Лабиринтът на Пан") или вихрен вампирски екшън ("Блейд 2"), Дел Торо дава всичко от себе си в името на историята и забавлението. Това особено си личи в "Огненият Пръстен" - най-новият и най-епичният от всичките му филми до този момент.
Кайджу и Меха-културата са добре познати на всички, имали допир с повечко японски анимета или някоя и друга манга. Досега обаче тези теми оставаха почти недокоснати от Холивуд. Е, да, имаме си "Годзила" на Емерих от деветдесет и осма година, имаме си и "Трансформърс" на Бей... но първият е твърде далеч от първоизточника си (въпреки че го предпочитам пред бутафорния костюм на чудовище от японските филми), а вторият е просто една перфектна във визуално отношение епика - и почти нищо повече (въпреки че харесвам и трите излезли досега филма от серията). Сега обаче Дел Торо и екипът му са впрегнали цялата мощ на днешните технологии и специални ефекти, за да създадат зрелище, излязло сякаш от мокрия сън на някой аниме-фен. И трябва да предупредя онези, които още не са гледали филма, че не трябва да очакват зрелище заради самото зрелище като в "Трансформърс" примерно. Една от причините е, че сценарият е на доста стабилно ниво (още повече като за летен хит), а и Гийермо Дел Торо е далеч по-добър и класен режисьор от Майкъл Бей - говорим за човек, който знае какво искат феновете на подобен род филми, защото самият той е сред тези фенове. Затова, поне досега, филмите му предлагат точно това, което сме очаквали от тях.
Няколко думи за актьорския състав - доста важна част от цялостното представяне на филма. Чарли Хънам е ролята на Рали Бекет - бивш пилот на Йегър, отказал се от битките след личната си загуба. Актьорският талант на Хънам си личи особено много в страхотния сериал "Синовете на Анархията", където той изпълнява ролята на Джакс, а ролята на Бекет в "Огненият пръстен" само затвърждава доброто впечатление от играта му. 
Чаровната азиатка Ринку Кикучи (предстоящото фентъзи "47 Ронини" с Киану Рийвс) влиза в ролята на Мако Мори - новият партньор на Бекет, преживяла своя собствена травма в миналото, и се справя повече от отлично, но без съмнение най-запомнящите се актьори са двама ветерани - Идрис Елба и Рон Пърлман. Елба е