отприщило серия от събития, свързани със старо пророчество - събития, които могат да се окажат с напълно непредвидими последствия.

Същевременно Уилям Ройс - главнокомандващ Воините на Кръста, повежда армията си безмилостни и високотехнологично оборудвани религиозни фанатици на кръстоносен поход към града, който смята за свърталище на демони и изчадия на мрака. Но дали това е единственият му мотив?

А докато титаничната битка за Шадоус Фол приближава, неизвестният убиец продължава да тероризира градчето. Кой е Уайлд Чайлд? Всъщност... какво е Уайлд Чайлд и защо присъствието му може да се окаже по-апокалиптично дори от Воините на Кръста?

Саймън Грийн е известен у нас с трите си научнофантастични романа - "Адският свят", "Светът на мъглите" и "Светът на Призраците", образуващи т.н."Прелюдия към Империята" (предхождащи космическата опера "Детсталкер") и две от книгите за "Хоук и Фишър". На Запад обаче, той е едно от най-големите имена в жанровете фентъзи и научна фантастика и с право - макар книгите му почти винаги да размиват границите между жанровете. Сред обемното му творчество "Шадоус Фол" изпъква като може би най-доброто, излизало изпод "перото" му. 

В ръцете на друг, по-малко талантлив (или с по-малко щуро въображение) автор, амалгамата от образи, стилове и истории би се превърнала в абсолютна мешавица. Грийн обаче не е случаен, създавайки пъстър, очарователен и плашещ свят, изпълнен с пленяващи сърцата и въображението герои и случки. Джак Феч, мой официален любимец, е плашило, каквото не сте виждали никъде - това важи и за елфите, сключили древно споразумение с града. Елфи, но не от типа, който ще видите във "Властелинът на пръстените" или което и да било фентъзи - а могъщи и страховити създания, които биха накарали и най-злите орки и гоблини да си плюят на петите веднага щом ги видят. Безкрайно древни и безкрайно могъши, описани по неповторим начин, далеч от клишетата в жанра на миролюбиви и кротки вегетарианци (така де, някога да сте виждали елфи на Толкин да организират гладиаторски битки с чудовища и динозаври?). 

Грийн е във вихъра си още от самото начало, но когато идва ред на битката за града, надминава себе си, описвайки титаничен сблъсък, неочаквано брутален, изпълнен със сцени, които свиват сърцето, но и с такива, които карат кръвта да закипи от кеф. А финалът, често определян като доста слаб в сравнение с останалото от книгата... ами не, не съм съгласен. Финалът си беше точно на мястото, обобщаващ целия замисъл на романа и идеите зад него. Мощен, ужасяващ, трогателен - "Шадоус Фол" носи по нещо от легендарния Рей Бредбъри. Уникално въображение, перфектно създаден свят и страхотни идеи - това са нещата, които превръщат "Шадоус Фол" в абсолютно задължителна книга за феновете на т.н. "Дарк Фентъзи", а и не само за тях - за всички читатели с отворен ум, лишен от предразсъдъци. За всички, в чието сърце някогашното дете още не е умряло, погребано под савана на сивия демон, наречен "порастване".

В заключение - страхотна книга. Саймън Грийн, заедно с Клайв Баркър заслужават да бъдат издавани у нас с все повече книги. Така например би било идеално да видим преведена поредицата "Найтсайд", която показва как трябва да изглежда една истинска ърбан фентъзи сага. Или пък космическия титан "Детсталкер", който е нещо като "Междузвездни войни" през криво огледало... Ще видим. Дотогава мога само да кажа едно голямо "Браво!" на "Изток-Запад", които издадоха този прекрасен роман (и не само него) в страхотната поредица "Маджика".