На връщане от грандиозен рап-концерт, Кери и приятелите й закъсват в не особено приятен квартал. След среща с няколко наглед опасни типа, младите герои са принудени да потърсят убежище в стара, наглед изоставена, къща.

Само дето къщата, в която са се озовали, далеч не е необитаема, както Кери и останалите скоро ще установят. И Адът се отприщва. Буквално.

 

Жанрът "сплетърпънк" (или "сплатърпънк") не е от най-популярните у нас. Характеризиращ се с болезнено подробни описания на смърт, насилие и/или секс, той сякаш беше обречен да остане сравнително недокоснат от нашенски издател. Да, вярно, навремето видяхме една (!) книга на най-големия майстор в жанра - Клайв Баркър, плюс няколко романа на другия великан Ричард Леймън и един разказ ("Ерик Пая" на Греъм Мастертън - "Маниту")... и като че с това всичко свърши. Да, ама явно не. С излизането на "Кървави книги" на Баркър нещата като че започнаха да се подобряват или поне да взимат правилната посока. Това ми мнение се потвърди наскоро, щом за огромна моя изненада, разбрах че "Изток-Запад" ще представят у нас роман на Брайън Кийн - напълно непознат за българския читател (освен на най-върлите фенове на жанра), но доста голямо име на Запад. Този роман, както се оказа, е "Градска готика".

"Градска готика" започва бързо, глави започват да хвърчат почти в началото. Героите като цяло не са особено добре развити, по-скоро щриховани и чувстващи се по-скоро като излезли от страниците на комикс (с изключение може би на втората групичка персонажи - тъмнокожите момчета, които се отправят на спасителна мисия). Това всъщност не е недостатък, защото не героите са най-силната страна на сплетърпънка като жанр (с изключение на тези при Баркър, разбира се) - за разлика от персонажите на Кинг, примерно, които са толкова реални и добре развити, че ги чувстваш истински хора, героите на Кийн имат едно-единствено практическо приложение. А именно? Ами да