Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Последният ловец: Antarktos Saga
Казаха ми, че целият континент на Антарктида въздъхнал в мига на раждането ми. Вой разкъсвал въздуха през ледниците, над планините и дълбоко в леда. Всички казват така. С изключения на баща ми - всичко, което той чул, били риданията на мама. Не от болка, а от радост, казваше той. С изключение на това, единственият потвърден факт за деня, в който бях роден, беше, че айсберг с размерите на Лос Анжелис се откъснал от ледения шелф на няколко мили от брега...
Така започва историята за Соломон Ул Винсънт - едно момче, различно от всички останали. Не, той не е магьосник, полубог или нещо подобно. Соломон е първото човешко същество, родено на Антарктида. Тринадесет години след раждането си, Соломон се завръща в родния си, скован от вечни ледове континент. И всичко се обърква.
Отвлечен, подложен на неразбираеми мъчения и принуден да се бие... и да убива в един странен подземен свят, населен с древни войни, ужасни чудовища и свръхестествени сили, Соломон ще оцелее, някак... за да се превърне в Последния ловец...
Джереми Робинсън е автор, познат на българските читатели с романа си (не особено успешен у нас) "Ефектът на Близнака" (нелоша книжка за човек, който се връща в миналото - по време на разпването на Христос... и който така и не се сеща за ефекта на пеперудата, докато го прави...). Оттогава не видяхме у нас нито една друга негова книга. Това е изключително лошо, защото наред с Уорън Фейхи и Грейг Бек, Робинсън е единственият съвременен автор, равен на Джеймс Ролинс в жанра. И "Последният ловец" го доказва с абсолютната си сила.
Петте книги от поредицата ("Спускане", "Преследване", "Изкачване", "Ридание" и "Атака"), обединени сега в един обемен том (750 страници чист кеф) служат всъщност за предистория на един от най-популярните романи на автора - "Възходът на Антарктос", апокалиптичен фентъзи техно-трилър.
Подобно на ролинсовата "Последната тайна на Земята", подземният свят на Антарктида е всичко друго, но не и необитаем. Гори, реки, водопади - всевъзможни
красиви неща се крият под скованата от лед повърхност на континента. Но не може да съществува красота без ужаси. Древни цивилизации съжителстват в съседство с кошмарни създания, а над тези цивилизации властват Нефилимите - полу-демони, които царуват тиранично. Те са боговете в човешките митове... но те за зли в самото си същество. И тогава... там са Ловците. Пречупвани, измъчвани, принудени да забравят всичко от миналото си, дори собствените си имена, те са безмилостните убийци, обучавани от Нефилимите, които търпеливо очакват момента, в който ще атакуват Горния свят.
Пленен в Тартара - място за мъчения и болка - Соломон Винсънт също е пречупван, но с друга цел. Заради свръхестествената му връзка с Антарктида (породена от факта, че е заченат и роден на повърхността ѝ), той трябва да послужи за съсъд, в който прокуденият лидер на Нефилимите да може да се прероди отново. Но Соломон успява да избяга. Онова, което следва, е едно мъчително пътуване из подземния свят, изпълнен с красота и ужас.
Макар и да се води young–adult, "Последният ловец" е доста мрачна книга, поради което бих я препоръчал по-скоро на попораснали деца (от 15 нагоре). Сред най-добрите моменти на книгата са онези, които проследяват оцеляването на Соломон в странния нов свят на Антарктос. Особено силен е моментът, в който главният герой получава червеникавия кичур в косата си (след като не успява да измие кръвта от нея)... Действието се води от първо лице, героят е много добре изграден, също и останалите персонажи по-нататък в книгата, а чудовищата - е, да кажем само, че ако си падате по това, ще ги обожавате!
Приключения, екшън, чудовища и епична история - така бих могъл да опиша най-добре "Последния ловец" - поредицата, която стои в класацията ми като най-любимата ни тийн серия, наред с "Монструмологът" на Рик Янси, "Джейк Ренсъм" на Ролинс и "Пърси Джаксън" на Риърдън... като е доста по-кървава и мрачна от последните две (но в никакъв случай не прекалено) - авторът със сигурност не пести думи, за да ни покаже колко суров е светът на Антарктос. И толкова по-добре.
Дали ще видим тази поредица преведена у нас? Надали. И все пак... все пак понякога е хубаво да помечтаеш...
