Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Първата Птица
Жаден за слава изследовател, донася от джунглите на Южна Америка невъзможно, уникално създание - жив археоптерикс, подобен на птица дребен динозавър, изчезнал според учените преди милиони години... досега.
Но съществото се оказва както невероятно чудо... така и ужасяваща заплаха. Защото то носи в себе си смъртоносен паразит - нещо, с потенциал да унищожи почти всяко живо същество на планетата така, както го е направило преди милиони години.
Заразата се разпространява, смазвайки опитите за съпротива на всички известни на науката начини на лечение. Карла Нерън, главен учен в Центъра за контрол на заболяванията знае за апокалиптичната опасност, която очаква Земята повече от всеки друг. В отчаянието си тя прави предложение на лингвиста и археолог Мат Кърнс, което той не може да откаже. Заедно, двамата сформират екип от изследователи, които да се спуснат в дълбините на южноамериканската джунгла в отчаяна надпревара с времето, опитвайки да достигнат закътаното място, откъдето е донесено праисторическото същество, носител на заразата.
Ала в девствените, недокоснати от цивилизацията кътчета джунгла, дебнат неочаквани ужаси, забравени от времето - чудовища и жестока природа, които могат да се окажат непреодолима пречка за Кърнс и екипа му. Дали хората ще успеят да се върнат навреме, за да предотвратят най-лошото? Или то вече се е случило?
Това е второто ми ревю за книга на Грейг Бек (първото е на тийн-фантастиката му "Валкерин") и със сигурност няма да е последното. Австралийският автор ми се издига в очите с всяка следваща книга, която пуска, и "Първата птица" не прави изключение.
За разлика от повечето романи на Бек, тук главен герой не е супервойникът Алекс Хънтър, а симпатичния професор Кърнс, който е поддържащ персонаж в два от романите за Хънтър - "Под Леда" и "Черната планина". Това е много умен избор, защото по този начин Бек може да изгради чудесна "спин-оф" серия.
В романите на Бек винаги е имало смес между хорър, фантастика и приключения и това важи с пълна сила за "Първата птица". Особено що се отнася до хоръра, който
тук на моменти е доста стабилен... да не говорим за финала на книгата, който е изключително нетипичен за автор като Бек и определено е свеж (макар и смразяващ) полъх в жанра. Първоначално романът е издаден като електронна книга в три части. Сега обаче тези части са събрани в едно общо издание със стряскащо добра корица, както подобава на подобен роман.
Както обикновено, авторът залага на действието, но не за сметка на героите. Те не са най-добре развитите персонажи в литературата... не са обаче и просто обикновена стръв за чудовища. Т.е. те са достатъчно правдоподобни и симпатични, за да ти пука за тях.
От друга страна най-силната черта на книгата е атмосферата. Началото на романа започва подобно на "Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън или началото на филма "Зараза" с Дъстин Хофман... оттам-насетне обаче историята се превръща в страхотна смес между класическия роман на Конан Дойл "Изгубеният свят" и шедьовъра "Амазония" на Джеймс Ролинс. Докато финалът, финалът... е, не не мога да кажа със сигурност на какво напомнят последните страници от "Първата птица", защото рискувам спойлери, но мога само да кажа, че е неочаквано добър.
Отлична книга за наближаващите летни месеци - книга, която покрай другото носи една особена носталгия по времето, когато се възхищавахме на класическите приключенски истории за праисторически земи, за древни чудовища и обречени експедиции, а романтичната мистика на джунглата, която се носи покрай борбата за оцеляване на героите ни е поредният плюс, който мога да дам за книгата.
Единственият ѝ кусур е, че не е издадена у нас. Не, сериозно, някой трябва да се заеме с няколкото страхотни автори в жанра (може и списък да му дам, ако се наложи) и да ИЗДАДЕ страхотните им неща у нас. "АлексСофт" май окончателно приключиха с Бек след "Под леда"... а поредицата им започваше толкова силно... Бек не е единственият, който заслужава издаване у нас, разбира се - Уорън Фейхи (кога ще видим "Пандемониум" - продължението на "Фрагмент" - у нас?!!!), Джереми Робинсън, останалите романи на Скот Сиглър (и той зарязан с ЕДНА книга у нас - "Земно ядро"), романите на Стив Олтън от поредицата МЕГ (у нас - излезли две части, "Мегалодон" и "Марианската падина" и то на две различни издателства, а поредицата вече набъбва с доста книги...) - изобщо в жанра на приключенския трилър, издаван на нашия пазар, трябва да се направи нещо. И ако това означава да ви тормозя с ревюта на книгите на споменатите по-горе автори... добре, така да е.
В заключение - страхотна книга! Скоро - ревю на "Валкерин 2".
