Мрачна Жътва

 

Хелоуийн, 1963. 

Наричаха го Октомврийското момче, също и Джак Със Зъбите Като Триони. Независимо как го наричаха обаче, всички в това малко градче из Средния Запад знаят кой е той. Какво е той. Знаят как той изплува от царевичните поля всеки Хелоуийн, стиснал касапски нож в ръката си, пробивайки си път към сърцето на града - там, където групи момчета-тийнейджъри търпеливо очакват своя шанс да се изправят срещу легендарния кошмар. 

Едновременно ловец и преследван, Октомврийското момче е наградата в годишния ритуал на живота и смъртта...

 

Пийт Маккормак знае, че да убие Октомврийското момче е единственият му шанс да избяга от задънената улица на бъдещето, което го очаква в заспалото провинциално градче. Той е готов да рискува всичко - живота си дори - за да бъде победител... поне един път. Защото победителят получава възможността да напусне града - нещо жадувано от всички младежи там.

Ала преди нощта да е свършила съвсем, Пийт ще се вгледа в кошмарното, озъбено лице на страха... и ще разбере ужасната тайна на Октомврийското момче...

 

Един много кратък (176 страници) роман, "Мрачна жътва" се нарежда сред може би най-доброто от жанра хорър, излизало в последните няколко години. Защо ли? Ами, най-важното - Норман Партридж може да пише. И то как!

История за възмъжаването, за края на детството - мрачна приказка, навяваща така приятни асоциации с ранните неща на Стивън Кинг... но най-вече нещо свежо в изпълнения с клишета свят на съвременната хорър-литература.

Разбира се, романът страда от някои проблеми - с изключение на Октомврийското момче и на Пийт Маккормак повечето персонажи са съвсем слабо развити, защриховани едва ли не. Освен това Партридж оставя много неща неизяснени след края - откъде води началото си този ритуал? От колко време се практикува? Каква е истината зад обществото в малкото тихо градче и за неговите тайни?