Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Млад мъж се събужда – без спомени, без минало и, за момента – без бъдеще.
В скрито място, някъде из Витоша старецът Михаил му дава името Кристиян и му разкрива, че всъщност бъдещето му е далеч по-голямо, отколкото човек може да си представи. В един сив, мрачен и сякаш прокълнат свят, младият Крис трябва да се превърне в спасителят, който да се изправи срещу мрака и да донесе светлина, та дори и само късче, в човешките души. Обучението му не е леко, очакват го много болка, кошмари… спомени от минал живот се опитват да изплуват в съзнанието му – ала нищо не може да се сравни с онова, което го чака отвъд тихото убежище. Там, в София, град-затвор като всички останали по света, той за първи път ще срещне хора. И първата му среща с тях ще го смаже, ще отнеме нещо у него. В хората той не вижда нищо друго, освен заблудени, изплашени и озлобени същества, за които сякаш няма надежда. Но понякога, дори обреченият може да бъде спасен. В сърцата на хората все още се таи доброта… просто трябва да се появи някой или нещо, което да я изкара от дълбините на онези тъмни и черни неща, които растат в човешките души… и се хранят с каквото намерят там. Този някой е именно Крис. Черният ангел. Душа, върната към живота с мисия да направи сивия ни свят по-различен, по-човешки, по-добър…
“Черният Ангел” е блестящ дебют на младия български автор Иван Русланов. С много добра идея зад себе си, романът се отличава преди всичко с много красивия си, нежен стил (поне в началото). Всъщност по-голямата част от романа е едва ли не поетична, особено страхотния пролог. “Стече се по изкрящото острие като нежна сълза по бузата на красиво момиче” е само един от многото чудесни цитати, които човек може да си извади от книгата. Образът на Крис е пълнокръвен, жив и ярък – той може да е всеки, всеки от нас, стига да пожелаем да захвърлим за момент смъртните маски, които нахлузваме. Учителят му, старият Михаил, крие болка в сърцето си – но не е единственият. Те двамата образуват класическата двойка във фентъзито – старият и мъдър учител и неговият неопитен, но готов за велики дела
Черният Ангел: Раждането на един от нас
ученик. Традиционна схема, която както обикновено работи и то неочаквано добре. Другите герои са Алиша и Андреа. Именно по отношение образа на първата имам малка критика. Алиша е някак… не толкова пълнокръвна, колкото останалите герои. Струва ми се, че авторът е трябвало да се задълбае малко повече в психологизма на образа, вместо да го остави двуизмерен, както се е получило сега. Така или иначе обаче на фона на цялостната книга, това е бял кахър и не прави чак толкова голямо впечатление. Андреа от друга страна е… някой от миналото на Крис, човек, който ще му разкрие болезнени тайни и ще отвори рани, които може би няма да зараснат никога. Като цяло повечето герои са много добре описани и адски пълнокръвни, сякаш наистина живеят някъде сред нас. Приятно впечатление прави и “екшънът” в романа, който в началото не е чак толкова много, но постепенно се засилва, за да стигне до страхотна финална битка, която е напълно достойна за филм от класата на “Отмъстителите”. Но не битките са важното в романа, а посланието му. Онова, което “Черният Ангел” се опитва да ни каже е просто да погледнем в себе си, да открием добротата у нас, да я извадим на показ. Защото в това мрачно и нещастно бъдеще, в което живеем, ние сме аналогът на героите от “Живите мъртви”, ако мога да използвам това сравнение. Но ние не сме оцелелите в споменатия сериал. Не, ние сме се превърнали в кошмарните създания от другата страна на барикадата. Или ще се превърнем, ако не се променим. Промяната, разбира се, не е лесна, но… стига да имаш вяра (ако не в нещо друго, то вяра в самия себе си, в собствените си възможности) и най-важното – ВОЛЯ… тогава нещата ще се променят. И ако един ден се открием способни да извършим и най-малкото добро дело… е, тогава значи все още има надежда за нас.
Последни думи: най-големият кусур на този роман е, че е прекалено кратък – особено за човек, който чете много бързо и е свикнал на тухли като тия на Джордж Мартин, като мен. Това обаче ми е “професионален” дефект, така че може и да не се взима присърце.
В допълнение - младият автор вече е завършил втората книга от поредицата: "Черният ангел: Проклятието на греховете". Очакваме!
