Имало някога едно момче, което се заклело, че ще отмъсти за смъртта на своите брат и майка и ще накаже баща си затова, че не прави същото… без значение какви методи ще използва, за да постигне целта си.

Сега това момче вече е крал.

 

Йорг Анкрат е владетел, измъчван от демони. Преследван от призрака на младо момче, от загадъчна кутия, от изгарящото си желание по жена, която не може да има. Сънищата му са кошмари. Спомените му са изпълнени с кръв, болка и ужаси – онези, които са извършени срещу него, и онези, които самият той е извършил. Крал Анкрат е изпълнен с ярост. Но яростта му няма да му помогне срещу двадесетхилядната армия, която се насочва към портите му. С враг, много по-силен от него, кралят сякаш няма шанс.

Но дълбоко, дълбоко под замъка лежат древни, забравени артефакти, криещи кошмарна, смъртоносна мощ. И Анкрат знае, че тези предмети, колкото и ужасяващи да са, са неговото предимство в предстоящата война.

 

Марк Лоурънс ме впечатли още с дебютния си роман – “Принц на Тръните”, където ни показа един от най-безмилостните и брутални герои в съвременната фентъзи литература. Въпреки жестокостта си обаче, Хоноръс Анкрат беше безкрайно симпатичен персонаж – а най-хубавото е, че сега, в “Крал на Тръните”, той е все същият пич. И същевременно не е. Във втората книга от серията “Разбитата Империя”, младият крал е възмъжал, може би малко помъдрял. Но все така готов на невъобразима жестокост, ако това се налага. Образът му е все така жив, все така истински както в началото. Само една книга по-късно стилът на Лоурънс е станал дори по-добър отпреди. Все така мрачен, безнадежден, жесток. Свят, в сравнение с който дори мартиновия Вестерос ще ви се стори приятно местенце. Свят, паралелен на нашия - негова изкривена версия... или по-лошо - нашият свят, в едно кошмарно и мрачно бъдеще? Няма значение - и в двата случая мракът е налице и става все по-гъст.

Тук Лорънс ни дава повече информация за миналото - някои много ценни сцени, които ни дават възможност да погледнем още по-навътре в сложната психика на