Проект: Немезис

 

Джон Хъдсън, главен изследовател в Център-П към Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, смята работата си за нищо повече от шега. Докато другите центрове се фокусират върху осуетяването на терористична дейсност, Център-П се занимава със заплахи за националната сигурност... от паранормално естество. Разбира се, животът на Хъдсън не е като в "Досиетата  Х" - за всичките му години в Център-П свръхестествените заплахи за сигурността на САЩ са точно... нула. 

Едно предполагаемо наблюдение на Голямата стъпка край изоставена ракетна база в Мейн обаче ще промени нещата. И работата на Хъдсън със сигурност ще стане сериозна - смъртоносно сериозна.

Хъдсън и местният шериф - Ашли Колинс - се озовават срещу безмилостен екип наемници, но човешката заплаха е нищо, в сравнение с онова, което ще се случи, след като нещо, определено не с човешки произход, унищожава базата и се озовава на свобода из широкия свят. 

Сега Хъдсън и екипът му се впускат в бясна надпревара със същество, известно като Немезис. Докато чудовището се насочва към Бостън, оставяйки следа от трупове, която расте с такава скорост, с каквато расте и самото създание, екипът се опитва да разкрие тайните около създаването му, а Хъдсън все повече и повече си задава въпроса защо все повече и повече улики водят към убито малко момиченце на име Майго...

 

Случи се. Кайджутата завладяха и литературния фронт. И то как! Робинсън ("Последният ловец", "Кронос", "Инстинкт") е създал едно от най-уникалните и оригинални гигантски чудовища на Запад, след звяра от "Чудовищно" и тварите от "Огненият пръстен". Опитен автор (и фен на оригиналните японски филми за "Годзила"), Робинсън знае какво прави и защо го прави - и резултатите са налице.

Историята е добре обмислена и изпълнена, героите - правдоподобни и силни, а чудовището може да засрами Роланд-Емериховата "Зила" още с първата си поява. Самото начало на романа заслужава похвали, защото не започва като поредния апокалиптичен екшън за гигантски чудовища, заплашващи света а някак бавно, локално и зловещо, почти като епизод на "Досиетата Х"... за да се превърне в епичен роман от класата на филми като "Огненият пръстен" на Дел Торо. 

С този роман Робинсън прави онова, което Емерих не успя с римейка на "Годзила" от 1998а - а именно: да улови духа на кайджутата като смъртоносни природни сили, които (почти) нищо не може да спре.