правеха, че четат) препоръчителните книги от учебната програма, аз разтворих кориците на "Сейлъмс Лот" и се потопих в една от най-добрите истории на ужаса изобщо. Оттам се започна и не спрях, докато не изчетох всичко, което имаше на Кинг, Кунц и т.н. автори в жанра, но това е друга тема. Тук искам да поговоря за "Сейлъмс Лот".
Имайки предвид, че това беше първата книга на Кинг, която прочетох, логично е, че тя заема особено място сред любимите ми негови книги (макар че "То" никой не може да я махне от първото място). С издаден зад гърба си чудовищно успешен дебют - "Кери", Кинг атакува пазара с нещо, което самият той нарича "претворяване на "Дракула" в наши дни". Но "Сейлъмс Лот" е нещо повече - това е може би най-великия роман за вампири, излизал някога, и вероятно задълго ще остане такъв. В свят след "Здрач", докато хиляди тийн истории за романтични кръвопийци заливат пазара, "Сейлъмс Лот" затвърждава позицията си като абсолютен вампирски шедьовър - единствената книга, успяла да се доближи до "Лот" като класа, е "Покани ме да вляза" на Линдквист, а ревю за нея има в сайта. Та така. Какво прави "Сейлъмс Лот" шедьовър?
Първо - героите. От Бен Миърс, писателят, през красивата Сюзан, до отец Калахан (който има важна роля в последните книги от фентъзи-епоса "Тъмната кула"), те са също толкова живи и истински, колкото и хората, с които се срещате всеки ден. Това, разбира се, не може да учуди онези, които познават творчеството на Кинг и знаят на какво е способен - талантлив психолог, той умее да изгражда герои, към които неусетно се привързваш, искаш или не... което привързване в повечето случаи не е особено препоръчително, обаче.
Още по-важна от героите обаче е атмосферата - а тук тя е гъста, плътна и тежка като есенна мъгла. От страхотното описание на Марстъновия дом, през събитията в градчето, случващи се след пристигането на загадъчния непознат в Лот - атмосферата в романа е точно това, което аз търся в една история на ужаса, още повече история за вампири. Това е и другата силна страна на Кинг - той изгражда историята бавно, внимателно, сгъстявайки настроението на мрак и страх, докато не дойде момента всичко да избухне в кулминация, на която само той е способен (и която обаче не винаги се получава както трябва в някои от другите му романи).
Романът е екранизиран два пъти - първия път от Тоби Хупър ("Тексаското клане") през 1979-а година, а после като телевизионен минисериал през 2004-а. И двете екранизации си имат своите силни и слаби страни и трябва да се видят, защото въпреки всички недостатъци, са сред най-свестните екранизации по иначе много трудния за екранизация Кинг. Сред останалите адаптации са радио-драма от 1995-а година, както и едно продължение на оригиналния филм на Хупър - "Завръщане в Сейлъмс Лот" от 1987-а година, което абсолютно спокойно може да бъде пропуснато, защото няма нищо общо нито с Кинг, нито с оригиналната история.
В заключение мога да кажа малко - но ето ТАКА трябва да изглеждат вампирите - не блещукащи красавци тип "Здрач" (нищо против поредицата, всъщност съм чел първите книги и, въпреки че не съм им фен, ги смятам за приятни и непретенциозни романтични фентъзита), а чудовища, които дебнат в мрака и мъглата, предизвикващи страх със самото си присъствие, плъзващи като чума сред хората, докато човешкото изчезне и накрая останат само сенки, които бродят по улиците и понякога чукат по прозорците, приканващи ви да им отворите вратата...