сблъсък на Кал-Ел със Зод филмът просто не оставя на зрителя и миг покой. Но един филм не е само ефекти (макар че друга моя любима поредица - "Трансформърс" на практика е само това). За истинско кино-преживяване трябват и силен сценарий, а и добра актьорска игра. Тук ги имаме и двете. Именно благодарение на чудесния сценарий, дело на Дейвид Гойър ("Блейд", "Демоните на Да Винчи") и отличната игра на Хенри Кавил ("Тристан и Изолда", "Войната на Боговете") изведнъж се оказа, че Супермен все пак би могъл и да не е такъв келеш, какъвто беше досега. Да, Кал-Ел е чудовищно силен, почти непобедим... но същевременно е и невероятно уязвим. Той е сам - буквално, въпреки грижите на семейство Кент - защото е единствения от своя вид на тази планета. Няма кой да го научи как да контролира силата си, какви граници да й наложи. Никой не може да му даде насока или да му подскаже правилното решение - в този смисъл Кал-Ел трябва да разчита на себе си и на никой друг. Няма го излъскания, идеален Супермен от старите истории - вместо него имаме историята на едно почти богоподобно същество, което въпреки могъществото си все пак прави грешки, понякога се проваля, но най-важното е, че се учи от това. Не мога да не спомена няколко думи за костюма на героя - невероятно стилизиран, с уникален дизайн, който радва окото хиляди пъти повече от кретенското оригинално облекло на Супермен, костюмът е страхотен (и най-важното - без червени слипчета!).
Но какво е един герой без достатъчно могъщ враг? В този смисъл Генерал Зод олицетворява идеала ми за злодей - да, той е зъл, той е чудовище... но има кауза, за която се бори, има причина да върши всичко, което прави и това го кара да изглежда достатъчно реален като образ, че накрая дори да ти стане тъжно за него. Той обаче не е от злодеите, които Супермен може да смачка с малкия си пръст, дори напротив. Той, също като Кал-Ел, е от Криптон, двамата със Супермен са от една раса и съответно - имат равни сили. Което е предпоставка за сблъсък, в сравнение с който битките от "Даровете на Смъртта II", "Пърси Джаксън: Похитителят на мълнии", "Трансформърс" и дори "Отмъстителите", изглеждат като бой в детската градина. Зод и Кал-Ел буквално сриват със земята де що попадне в обсега им и именно в тези моменти специалните ефекти са едни от най-впечатляващите, които съм виждал (а повярвайте, виждал съм много). Майкъл Шанън ("Лоши момчета 2", "Джона Хекс") е почти съвършен в ролята (която първоначално е била предвидена за Виго "Арагорн" Мортенсен), превръщайки Зод в един от любимите ми злодеи, наред с Бейн от "Черният рицар - Възраждане" и Кан от "Пропадане в мрака". И в крайна сметка именно Зод ще принуди Кал-Ел да вземе съдбовно решение, което би могло да има непредвидими последици в бъдеще, откъм моралната страна на Супермен (всъщност този момент от филма е повод за доста разгорещен дебат в интернет-пространството, като има доста недоволни - които могат да си гледат работата, мен ако питат). 
Закъде без Фаора?! Андже Трау ("Пандорум") открадва всеки кадър, в който се появява. Студена, брутална и до болка предана на генерал Зод, Фаора е доста опасен противник за Супермен, а и доста приятна за окото покрай другото. Сред останалите актьори и герои трябва да спомена Лорънс Фишбърн ("Хищници", сериалът "Ханибал") като главния редактор на "Дейли Планет" Пери Уайт, който е шеф на Лоис Лейн. Лоис от своя страна е изиграна от Ейми Адамс ("Смолвил"), която прави за образа си това, което Хенри Кавил за Кал-Ел. Може би най-дразнещата ме комиксова героиня в историята, тук Лоис е борбена, силна и амбициозна млада жена, която обаче не е загубила от чара, красотата или топлотата си. 
Не мога да не спомена двама титани - Ръсел Кроу и Кевин Костнър, съответно като Джор-Ел (биологичният баща на Супермен) и Джонатан Кент (отгледалия момчето землянин). И двамата са страхотни актьори, които въпреки няколко по-слаби филма в кариерите си, и въпреки, че отдавна не са в първа младост, още има какво да покажат и го правят, изграждайки правдоподобни и истински персонажи, макар и без чак толкова много екранно време предвид цялостната продължителност на филма.

Като хвърля поглед към написаното по-горе, виждам че съм изписал едва ли не цял разказ. Това само по себе си означава, че филмът ми е харесал и то много. Но така става обикновено, когато успея да потисна предразсъдъците и гордостта си и повярвам на един истински професионален екип, който даде на света онова, което с право мога да нарека "Супермен на 21-и век". Не, поне засега няма да нарека Супермен любимия си супергерой - той има още да ми се доказва, още повече в сравнение с Батман от новите филми и страхотните Спайдърмен и Тони Старк, но поне отсега-нататък ще гледам да героя с повече от полагащото му се уважение.
За финал - въпреки не особено ласкавите ревюта от закостенелите и твърдоглави критици (което обикновено е гаранция за добър филм), "Човек от Стомана" е уникално преживяване, от онзи тип, който се вижда веднъж на няколко години. И не трябва да бъде пропуснато от никой, който цени истинските епоси.