Младо момче на име Пърси Джаксън открива, че е полубог, син на Посейдон. Младежът предприема пътешествие в Америка заедно с приятелите си Анабет, която също е полубог и Гровър, който е сатир. Целта на Пърси е да спаси майка си, да върне на Зевс неговата открадната Мълния и да предотврати война между боговете...

 

Крис Кълъмбъс е познат на киноманите с филми като “Сам вкъщи”, “Мисис Даутфайър” и първите две екранизации по “Хари Потър”. Затова изглеждаше сякаш той е точният човек, който да стартира филмовият франчайз по поредицата на Рик Риърдън. Дали обаче наистина се оказа така? Ако питате феновете на романите – едва ли.
За разлика от филмите за “Хари Потър”, тук нещата не се получиха толкова гладко и то най-вече заради големите различия между книга и филм, които вдигнаха на крак феновете. Лично аз нямам никаква представа какъв смисъл има да гледаш на екрана нещо, което е едно към едно с това, което си чел, ама – какво да ги правиш, фенове. Отчасти ги разбирам, аз също съм фен, но – стига де, да видиш на екрана нещо, което вече си го чел е… скучно.
Както и да е. Тук Пърси вече не е дванадесетгодишен като в романа, например, но това е логично, тъй като филмът просто цели малко по-зряла аудитория – от децата се прехвърля на тийнейджърите. Логан Лермън обаче се справя отлично с ролята, сякаш е роден да играе проблемния полубог и главен персонаж в историята. Брандън Т. Джаксън е перфектният Гроувър и съм сигурен, че има много от вас, които са съгласни с мен (въпреки фактът, че е тъмнокож, но аз пък не си спомням някъде в книгата да се споменаваше точно какъв е цветът му). Проблемът за повечето фенове, обаче, бешеАлександра Дадарио, която влезе в ролята на Анабет. А проблемът се състоеше най-вече в… цвета на косата й (в романа е блондинка, във филма – брюнетка). Това всъщност е една от най-идиотските причини да не харесваш някого за дадена роля, но какво да се прави. Феновете не харесаха и частичната промяна на персонажа й, но тук вече няма как да обвиним Алекс, а по-скоро не особено добрия сценарист. Истината е, че Дадарио, както и останалите всъщност, дава всичко от себе си за ролята и това й личи. Освен това е достатъчно красива, за да мине за полубогиня  Но истинското попадение сред актьорите безспорно е Джейк Ейбъл като Люк Кастелан. Това е може би единственият актьор, който сякаш е излязъл от страниците на самата книга. Всъщност всички актьори се справят прекрасно с ролите си и като цяло трябва да виним не толкова екипа на филма, колкото споменатият вече сценарист, който направи прекалено много промени по сюжета и премахна герои, които бяха важни за него, като Клариса и Г-н Д. (Дионис), например. За сметка на това пък си имахме Ума Търман като Мездуза - опитна актриса, Търман придава класа на образа, превръщайки древногръцкото чудовище в изпълнена с мрачен хумор версия на Круела Де Вил, но за жалост (както и в книгата), получи твърде малко екранно време. Това важи и за другия голям - Шон Бийн, който този път не умира на екран и то защото е самият Гръмовержец. Присъствието му всява страхопочитание, но трябва да призная, че не може да постигне величавата аура на Лиъм Нийсън, който изпълни същата роля в "Сблъсъкът на Титаните" пак през 2010 г.

Откъм ефекти нещата също стоят добре. Хидрата е едно от най-добрите като външен вид същества, които съм виждал, а битката с нея беше чудесна (само дето колкото и да ги режеха, главите си стояха еднакъв брой, вместо от една