да изглежда един истински владетел... пък бил той и на изпелелено кралство. Торин е сложен герой, изпълнен с гняв, стара омраза и болка, която пълзи като огън из него. Всички тези неща обаче не само са способни да му донесат така желаната победа... а и да станат причина за гибелта му, ако не успее да ги преодолее. За Иън Маккелън и Гандалф няма какво да говоря много - Маккелън е класен актьор и ролята на  Гандалф му пасва като ръкавица особено след като това е общо пети филм, в който я изпълнява.

Мартин Фрийман обаче беше този, който ме спечели с играта си. Билбо израстна като персонаж, стана по-различен от онова, което беше в началото. Импровизатор, страхливец, храбрец, лъжец и всичко това едновременно, той се превръща изненадващо в най-ентусиазирания за мисията член на групата. Но той носи в себе си нещо. Нещо малко, нещо незначително... Нещо, чиято поквара пълзи като змия в сърцата на хората. "Мой е!" Думи, които преспокойно биха могли да са на Ам-Гъл, не на веселия хобит от Графството. Но властта и покварата на Единствения не познават граници...

И тук идва Смог, драконът, най-съвършеното творение на магьосниците по специални ефекти, появявало се досега на екран. Създаден от дизайнерите като смесица между Западен и Източен дракон (дизайнът му е страхотен), той не е точно Червея, който сме си представяли, докато сме чели книжката като деца (и като по-големи) - той е много повече. Заплашителен, зловещ, алчен и отмъстителен, Смог е дракон, какъвто не сме виждали на екран. Той не е забавния Драко от "Сърцето на дракона", не е величавата Сапфира от Ерагон. Той е вдъхваща страхопочитание природна стихия с резониращ, могъщ глас, чийто тътен приковава, плаши, но и очарова. Бенедикт Къмбърбъч ("Стар Трек: Пропадане в мрака") има уникален глас и придава на Смог един мрачен аристократизъм, превръщащ Дракона в един от най-запомнящите се злодеи в киното до този момент.

Дълго ревю стана, огромно дори. Но имам още какво да кажа. Да спомена Бард, който е пример за това как трябва да се изгражда персонаж, описан твърде накратко в книгата (страхотна игра на Люк Еванс, познат ви като Зевс във "Войната на Боговете"). Не трябва да забравям и Беорн, който за жалост нямаше достатъчно екранно време. Да не пропусна Езерния град, уютен, близък до ума и сърцето и все пак чужд и пленителен, или Царството на горските елфи. Или пък сблъсъка между Гандалф и Саурон - може би най-чудовищно титаничния момент в киното за тази година. Или за спускането по реката, изпълнените с много цвят и разнообразие битки... Това са неща, които ще видите - трябва да видите - сами. Защото в година, изпълнена с много добри филми, "Пущинакът на Смог" властва над всички с епичния си сценарий, много силната актьорска игра, главозамайващи битки, спиращи дъха пейзажи и потресаващо добри визуални и звукови ефекти. Забавен, мрачен, величав и разтърсващ - истинска епика. Ето така трябва да изглежда филм от жанра, не поредния опит за телевизионно филмче по D&D. Режисурата на Джаксън е страхотна, талантът му и любовта му към Средната земя личат повече от всякога, а с неговата дарба на надгражда вече сътвореното от самия него, смея да твърдя, че "Дотам и обратно" ще бъде нещо уникално и незабравимо.

И за финал - не мога да пропусна страхотната песен I See Fire на британеца Ед Шийрън, който прави за филма това, което Нейл Фин направи за предния с великолепната Song of the Lonely Mountain. Шийрън никога не ми е бил любимец (въпреки че има добри неща), но I See Fire има невероятна атмосфера, меланхолична, тъжна и много, много фентъзийска. 

И ако след дългото ми колкото самата книжка за Билбо ревю все още не съм ви накарал да отидете на кино (или поне да изчакате DVD версията му), значи или не сте фенове на фентъзито, или просто ревюто ми куца. А не съм сигурен, че ревютата ми куцат, ако разбирате какво искам да кажа ;)

Now I see fire
Inside the mountain
I see fire
Burning the trees
And I see fire
Hollowing souls
I see fire
Blood in the breeze
And I hope that you remember me