Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Годината е 1993. Задава се събитие, което завинаги ще промени историята на киното...
На вулканичния остров Исла Нублар става инцидент. Служител е убит при нападение и след като семейството му завежда дело срещу компанията "ИнДжен", инвеститорите решават да избегнат бъдещите проблеми, като поканят на острова група консултанти, за да направят обиколка из онова, което трябва да бъде невиждан досега увеселителен парк, и след това да дадат одобрението или неодобрението си.
Палеонтологът Алън Грант (Сам Нийл) и палеоботаничката Ели Сатлър (Лора Дърн) предприемат пътуване до острова - с тях са вечно киселия математик Иън Малкълм (Джеф Голдблум), адвокатът Доналд Дженаро и самият Джон Хамънд (Ричард Антъбъро) - собственикът на Исла Сорна и парка, който се намира там.
Същевременно компанията "Биосин" чрез Луис Доджсън разполага с вътрешен човек в самия парк - недоволният служител Денис Недри. Сделката, която Недри сключва изглежда безобидна... но ще се превърне в същински кошмар.
Останалото е известно на всички маниаци на тема фантастика и динозаври - пътят, изключването на системите за сигурност, тиранозавърът, рапторите... За Грант и останалите (към които са се присъединили и внуците на Хамънд) простото наглед пътуване до острова се превръща в борба за оцеляване срещу чудовища, изчезнали преди милиони години, но възкресени обратно от човека...
Режисьорът Стивън Спилбърг вече е доказал, че е майстор на подобни истории - "Челюсти" отдавна го е направил популярен. Но докато класическият хорър за огромната акула все пак се доближава максимално до литературния първоизточник (романа на Питър Бенчли със същото име), тонът на "Джурасик парк" е по-смекчен в сравнение с романа на Крайтън. Много сцени от книгата липсват или са само бегло загатнати, включително напълно липсващото нападение над бебето в пролога на книгата или пътуването по реката, което е било планирано, но така и не е заснето. Въпреки това "Джурасик парк" остава в историята като една от най-великите екранизации по бестселър въобще. Интересно е да се спомене, че към заснемането на филма интерес е имал Джеймс Камерън, който (според собствените му думи) имал различно виждане за екранизацията от Спилбърг. Според Камерън намерението му е било да заснеме филма максимално близък до книгата, превръщайки го в нещо като "Пришълците", само че с динозаври. В тази си форма филмът е имал потенциал да се превърне в най-добрия научнофантастичен хорър на времето си, но дали щеше да е
Джурасик Парк
Играчки, комикси, видеоигри и какво ли още не... Вселената на "Джурасик парк" е една от най-известните в съвременната култура, наред с "Междузвездни войни". Започнал живота си като роман от легендарния Майкъл Крайтън (ревю на двете части в раздел "Книги"), "Джурасик парк" придобива популярност с динозавърски размери след първия филм на Стивън Спилбърг и последвалите го продължения. Първият филм тази година беше конвентиран в 3D, като отбелязване на юбилея му и като подгряване за предстоящия догодина "Jurassic World".
толкова популярен, колкото в крайна сметка заснетия от Спилбърг материал? Може би да - все пак "Пришълците" и "Терминатор" на Камерън остават вечни класики. Но магията на "Джурасик парк" не е в хоръра и сериозната наука, както в романа, а в романтиката, приключението... и най-вече в огромните зверове, пренесени на екран както никога до този момент. Въпреки че предупреждението, което стои в центъра на книгата е все още там, все още болезнено актуално дори и след толкова години - човекът не бива да се прави на Бог, дори ако такъв в действителност няма.
Използвайки смесица от аниматронни модели в естествен ръст и пробиващата по онова време компютърна анимация, Спилбърг и екипът му създават нещо невиждано за началото на деветдесетте години. Никога досега динозаврите не са били по-реални, по-страховити и излъчващи абсолютно страхопочитание. До голяма степен за това допринасят и изумителните звукови ефекти, най-легендарен от които безспорно е могъщият рев на тиранозавъра, разпознаваем почти веднага от всеки, който някога е гледал филма. Всичко това, заедно с отличната актьорска игра и перфектната режисура, превръщат "Джурасик парк" в култова класика. Но един толкова добър филм, при това филм с такъв потенциал, няма как да остане само с една част. И през деветдесет и седма година феновете са готови да посетят още един път острова, на който хората си играха на богове с чудовищни последствия.
Изгубеният Свят
Нещо е оцеляло...
Няколко години след катастрофата на Исла Сорна, малко момиченце е атакувано от динозавър на тропически плаж. Резултатът - армагедон за "ИнДжен" и собственикът му Джон Хамънд, който набързо е премахнат от управлението на компанията, която е на път да фалира напълно.
Последното нещо, което математикът Иън Малкълм (Джеф Голдблум) иска, е да се върне в зеления ад, населяван от динозаврите, които едва не отнеха живота му. Но след като Хамънд му разкрива съществуването на втори остров - Исла Сорна или "Зона Б", и споменава, сякаш между другото, че приятелката на Малкълм - Сара Хардинг (Джулиан Мур) вече е заминала за острова, Иън няма никакъв избор, освен също да тръгне натам, придружаван от Еди Кар и Ник Ван Оуен (Винс Вон)... и от един неканен гост в лицето на неговата дъщеря, Кели.
Но те не са единствените, които искат да стигнат до острова...
Въпреки, че носи заглавието на едноименния роман на Майкъл Крайтън, "Изгубеният свят" няма нищо общо с литературния си първоизточник, освен основната идея и някои от героите. Така например образът на малкия гений Арби липсва - негови черти (като например факта, че е афроамериканец) са прехвърлени на Кели (която в книгата няма никаква роднинска връзка с Малкълм), Джак Торн и Ричард Левин също не се споменават във филма, нито дори Луис Доджсън, чиято роля в романа е далеч по-голяма от тази в първата книга (и филм). Сюжетната линия е напълно променена, но кой знае защо се е получило наистина добре. Историята е все така задъхана, ефектите - потресаващи, а сред динозаврите има няколко нови попълнения като бронираните стегозаври и дребните, но доста неприятни компсогнатуси. Закъде обаче без Краля на динозаврите - могъщия Тиранозавър Рекс? Сцените с него, независимо дали са в нощната джунгла или по улиците на Сан Франциско, са истинска наслада за диноманите като мен. Зловещите раптори също отново са на линия - макар все още да се водят велосираптори, двукраките хитри злодеи на практика не са били толкова големи, за разлика от братовчед им - Ютараптора, който вече направи своя телевизионен дебют в сериала "Primeval:New World". И като стана дума за раптори - адски много ме е яд, че сцените с преследването от романа (с джипа и с мотора по-късно) липсват от филма, макар да са били планирани и да са стигнали етап концептуален арт. Яд ме е също, че една от най-зловещите сцени в книгата също не е стигнала по-далеч от планиране - сцената с "невидимите" карнотаври... но за тях по-
нататък. Други сцени, които е трябвало да присъстват във филма (но ги няма в книгата), са включвали въздушно нападение над хеликоптери от птеранодони - мамка му, бих дал всичко, за да видя това, само като гледам концептуалните рисунки...
Дори и при това положение обаче, "Изгубеният свят" е рядко добро попадение в жанра. Режисурата на Спилбърг е класна, както обикновено, а актьорите се стараят адски много (въпреки че, както обикновено, динозаврите открадват цялото шоу). Достойно продължение на превърналия се в класически първи филм и като че по-мрачен на места от него, "Изгубеният свят" нахлу в кината в детството ми (пред 1998-а у нас) с рев и тътен и завинаги остана един от най-любимите ми филми по темата.
Дойде 2001 година. С новото хилядолетие ново поколение праисторически твари е готово да се появи на екран, а сред това ново поколение е и звяр, който поставя под въпрос мястото на Тиранозавъра като абсолютен крал-тиранин на остров Сорна...
Джурасик Парк III
Четири години изминаха след повторния ужас в "Изгубения свят".
Обществеността вече е наясно със съществуването на живи, клонирани динозаври на остров Исла Сорна, но на хората е забранен всякакъв контакт с острова. Възползвайки се от това, една незаконна операция - "Дино-Сърф", е създадена с цел да осигури безопасни обиколки с теглен от лодка парапланер около острова. Но нещата се объркват и тийнейджърът Ерик Кърби, заедно с Бен - приятелят на майка му, изчезват в джунглата на острова...
За палеонтолога Алън Грант (Сам Нийл) спокойният вече живот отново е на път да се скапе тотално. Когато семейството на изчезналия Ерик - разведената двойка Пол и Аманда Кърби (съответно Уилям Мейси и Теа Леони) идват при него с молба да им помогне да намерят сина си, представяйки се за богата двойка, способна да финансира бъдещите му проучвания ако той се съгласи на въздушна обиколка над острова, Грант неохотно склонява да отиде на мястото-близнак на онзи отдавна разрушен остров, с който го свързват толкова много неприятни спомени. С него е и младото му протеже - Били Бренан (Алесандро Нивола), ентусиазирано доста повече от Грант за пътуването.
Но, както Иън Малкълм може вече да потвърди, повторното връщане към праисторическия свят не е особено благополучно. Самолетът, на който се намират Грант и семейство Кърби, се разбива на острова - и след няколко смъртоносни срещи с местната фауна, на лице излизат някои истини, които Пол и Аманда Кърби са премълчали досега...
Режисиран от Джо Джонстън ("Човекът-вълк", "Джуманджи", "Капитан Америка"),"Джурасик парк 3" тотално игнорира мрачното напрежение от предните два филма, за сметка на абсолютния приключенски екшън. Това, в интерес на истината, не беше много добре прието от някои фенове и критици, но ако трябва да съм честен, се е получило достатъчно добре, за да гарантира забавно приключенско зрелище. Публиката иска динозаври - е, в "Джурасик парк 3" те са на килограм - от добре познатите ни раптори, които този път са по-умни отвсякога, през приличните на броненосци Анкилозаври, до чудовищния Спинозавър, превърнал се в нещо като кинолегенда след победата си над досегашния титуляр Т-рексът. Птеранодоните, които размахаха крила едва в края на "Изгубеният свят", тук имат по-голямо екранно време и резултатът е откровено готин.
Трудно е да нарека "Джурасик парк 3" шедьовър, каквито са предните части. Но няма и да крия, че ми е любимият от трилогията.Просто в него приключенският дух е далеч по-силно изразен и, макар чисто сюжетно историята да не е много силна, то тръпката си заслужава напълно.
