проучванията, които прави за Колин, ще я насочат към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.

Сет Валано, убиец, който мрази да убива, проливащ сълзи при всяка смърт, за която е отговорен - той е последният от четиримата, които могат да променят света. 

 

Светът може да се промени. Владеенето на стихиите и Владеенето на броните могат да се върнат; магията от древността може отново да е наша. Ключът са тези четирима.

Един от тях може да ни спаси.

И един ще ни унищожи...

 

Категоричен шедьовър, “Пътят на Кралете” (първа книга от “Летописите на Светлината на Бурята”) е едно мащабно начало на смазваща със замислените си мащаби си поредица. Доколкото ми е известно Сандърсън има намерението да напише десет книги от серията и ако всички са толкова добри, колкото това 1022 странично въведение в чудатия свят на Рошар… е, тогава най-сетне ще мога с право да кажа, че съм открил поредица, по-епична и мащабна дори от “Малазана”. Съдейки по таланта на Сандърсън и дарбата му да изгражда чудати и красиви светове, си мисля, че това е напълно възможно.

Рошар безспорно е най-извънземният свят във фентъзито (или поне съвременното такова), флората и фауната са еволюирали до крайности, за да се пригодят за чудовищните условия на света. Градовете се изграждат на места, които биха ги защитили от жестоките бури. Животните до едно са покрити с черупки (с изключение на някои особено странни и редки видове като... конете), някои растения - също, а тревата - или поне онова, което минава за трева в този странен свят - се прибира в земята при всеки признак за опасност... за да се покаже после, когато опасността е преминала. Това е светът в който живеят хората, разделени на две класи - благородните светлооки и тъмнооките от простолюдието. Свят, в който всяко явление - от страха до смъртта - е придружено от загадъчен феномен, т.н. "духчета", които имат определена форма и поведение спрямо вида, към който принадлежат. Дали са просто обикновено природно явление... или нещо друго? Ще разберем нататък. 

Една от най-антимилитаристичните книги в жанра, наред с чудовищната "Герои" на Абъркромби, "Пътят на кралете" е хроника на един побъркан свят, където различните народи - паршендите - са толкова различни с черупчестата си броня, която ги пази от стихиите; свят, в който хората са разделени спрямо цвета на очите си - криво огледало на нашия собствен свят, в който си мислим, че притежаваме превъзходство или пък не само заради цвета на кожата ни и, също както в Рошар, отказваме да приемем, че и враговете ни - Другите - имат човешка страна, свои страхове, чувства, радости. Но същевременно "Пътят на кралете" е и разходка сред свят, толкова пленителен и чудат, че надминава дори очарователната луна Пандора от епоса на Камерън "Аватар" - свят, в който ще се влюбите и който няма да искате да напуснете скоро.

Типично за Сандърсън имаме особена магическа система, почти научна в строгите си правила, а стилът му, както винаги, е чудесен. Някои ревюта по чужди (и не само) сайтове критикуват дължината на книгата и “липсата на много действие”, но честно казано за мен това никога не е било проблем, стига героите да са достатъчно добре изградени и да ми пука за тях. А героите в "Пътят на кралете" определено са пълнокръвни и със сигурност много интересни. 

Освен това си падам по огромни тухли. Точка.

Искрени поздравления трябва да отправя към екипа на Артлайн Студиос за перфектното издание. Преводът, оформлението, корицата (макар оригиналната горе да ми харесва повече), картините в самата книга (които по същество представляват извадки от бележника на един от героите и ни разкриват малко по малко света на Рошар)… създали са нещо невероятно красиво; нещо, което тази прекрасна книга напълно заслужава. Особено след като наскоро от издателството събраха двата тома в един-единствен - същинско бижу за всяка домашна фентъзи библиотека.

Вторият том - Words of Radiance, вече е завършен, с дата на публикуване - 4 март, 2014 година. Така че няма какво друго да кажа, освен - очаквам с нетърпение!