Освен това романите от серията са тъмни. И под тъмни имам предвид наистина тъмни. И мъжките и женските образи в книгата (подобно роман на Джордж Мартин) са постоянно под заплахата от психическо, физическо и сексуално насилие (и въпреки, че в "Шадоуфал" има една-единствена сцена на изнасилване, тя е достатъчно обезспокоителна, но същевременно не е безцелна. 

Героите са правдоподобни, изградени дори по-сложно от персонажите, които населяват научнофантастичните технотрилъри на автора и се вписват по страхотен начин в тази наистина страхотно изградена вселена. 

Що се отнася до самата вселена - това е място, което изцяло зависи от боговете. Свят, изцяло оформен и зависещ от техните... телесни течности. Идея, която позволява на Ролинс (в този случай Клеменс) да се възползва максимално от въображението си, показващ свят на грандиозно минало и потънало в мрак и перверзия настояще. Също като в "Джейк Ренсъм", авторът създава собствен език - Литтик, езикът на боговете, който с малко усилия може да бъде разчетен от всички, които обичат пъзелите. 

В заключение "Шадоуфал" е страхотно начало на "Хрониките на Богоубиеца" - поредица, която според автора е замислена като състояща се от 6 книги... от които са написани само 2 засега. Клеменс/Ролинс не бърза с продължаването на историята, което не е особено чудно, имайки предвид успеха, на който се радват както книгите му за Сигма Форс, така и вампирската му поредица с Ребека Кантрел. 

Ако обичате обаче тъмни, мрачни фентъзита, насилие и чудовища, както и някои наистина страхотни идеи (или просто сте фенове на Мартин, Абъркромби или "Принцът на тръните" на Лорънс) - дайте шанс на книгата. Авторът вече се е доказал като майстор на приключенския трилър - сега го доказва и като автор на фентъзи (той всъщност има още една фентъзи поредица, но за нея по-нататък). Остава само да се надяваме, че ще видим тези книги и у нас... а също и че Клеменс ще ги завърши, де.

Дотогава - насладете се на "Шадоуфал" и очаквайте по някое време ревюто ми на следващата, втора книга от серията.