Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Абстрахирайте се за малко от идиотската (поне от моя гледна точка, макар отчасти да е леко зловеща) корица и триглавото чудовище, което, честно, ми напомня на триглав и зъбат х… както и да е. Така. Забравете за корицата. Всъщност тварта на нея е от един нискобюджетен филм на ужасите от осемдесетте години (ако не бъркам периода). Отвъд нея се крие едно рядко съкровище, което може и да ви се стори малко странно в началото, защото авторът, Святослав Логинов ни засипва с непознати, странни термини още в самото начало и не ни оставя време да ги смелим – за разлика от много автори, които ни засипват с обяснения кое какво е и защо е такова, Логинов директно ни захвърля в своя чудат, пленителен и неповторим свят.
Главният герой е Шооран, младеж, който живее с майка си на един от оройхоните – острови в правилна геометрична форма, представляващи единствената твърда повърхност в света. В началото той ни най-малко не изглежда да е човек, способен на велики дела, но… първото впечатление често е грешно. Скоро нещата за младежа ще се стекат така, че той ще се окаже в ролята на новия Илбеч – строителят, способен да изтръгва твърда земя из мрачните, лепкави и тинести глъбини на чудовищния Далайн, създаден преди безброй години от Създателя Тенгер. Сътворяването е съдбата на Шооран. Животът му е свързан с унищожаването на отровната водна шир из която плуват кошмарни твари. Но дарбата му, както и тази на илбечите преди него, не остава незабелязана от Господаря на Далайна – чудовищния Йороол Гуй. Титанична твар, наричана Многоръкия заради стотиците си ръце (или по-скоро пипала), която с право гледа на илбечите като на своя гибел и затова ги унищожава, когато може. Преди векове Йороол Гуй хвърлил проклятие над сътворителите, прокоба, според която нито един илбеч няма да намери семейство, дом и утеха. Нещо, което Шооран скоро
Многоръкият бог на Далайна
научава и то доста болезнено.
Но веднъж отприщил силата си, младият мъж не може, не иска да спре. Смисълът на живота му е да строи нови и нови оройхони, да зазижда омразния Далайн, да доведе до гибелта на кошмарния Многорък бог и да даде повече земя за хората, които така се нуждаят от нея.
Ала често пъти хората не знаят какво да правят с даровете, които получават. И започват войни, избивания, глад, смърт. Всички търсят илбеча, превърнал се в обществен враг. Притиснат от гигантския господар на Далайна и открилите опиянението от властта хорски владетели, Шооран няма избор. Трябва да унищожи Далайна завинаги, да срути Стената на Тенгер и да разбере какво има отвъд нея.
Страхотна, просто страхотна книга, която ми попадна преди години, докато си избирах книги от библиотеката. Поредицата “Избрана световна фантастика” беше (и е) първата към която се насочвах в библиотеки или книжарници, но, както може да се очаква, не всички книги от “ИСФ” ми харесваха. А за Святослав Логинов изобщо не бях чувал тогава. След доста колебания все пак взех книгата и дълго отлагах преди да я почна. А не е трябвало. Защото въпреки първоначалните ми съмнения, мръщене и подсмихвания (така де, погледнете тая твар на корицата!) “Многоръкият бог на Далайна” се оказа една от най-пленителните и оригинални истории, които съм срещал. Дръзка, самобитна и чудата, вселената, създадена от Логинов със сигурност ще плени всички фенове на фантастиката (или по-точно на фентъзито, тъй като самата концепция на книгата не се връзва много с научната фантастика), стига да й дадат шанс и да не се уплашат от странните термини – с тях бързо се свиква, а и постепенно научавате какво е това и онова (но не натрапчиво).
Моят съвет е – потърсете си я, може би все още я има из книжарниците, по антиквари, в библиотеки… не знам. Има я и в “Читанката”. Дайте шанс на тази зашеметяваща история. Няма да съжалявате.
