Няколко ревюта из нета казват, че "Пътуващо представление с Вампир" носи духа на истории като "Момчешки живот" на Маккамън и новелата "Тялото" на Кинг (по която е правен страхотния филм "Остани до мен"). И са прави. В известен смисъл. Още повече, че говорим за може би най-различния от всички романи на Леймън. Различен, защото залага на героите и развитието им, вместо изцяло на кървавата касапница (като в "Плът" и "Къщата на Звяра", примерно. По същество, също като споменатите по-горе две произведения, "Пътуващото представление" е история за приятелството, за израстването, за любовта и всички онези емоции - добри или лоши, които израстват покрай тях. Дуайт и Слим - единият разказвач, а другата - негова приятелка - буквално изнасят на раменете си първата половина от романа. И има защо. Те, заедно с Ръсти, са може би най-добре изградените образи в цялата кариера на Леймън - живи, дишащи, истински... доказателства за това, че когато пожелае, Леймън е способен на чудеса в развитието на героите си. И не само. 

Първата половина на романа е изпълнена с прекрасна мрачна и зловеща атмосфера, с напрежение, което постепенно се трупа докато проследяваме връзката между Дуайт и Слим, докато нощта бавно и сигурно пада над градчето и околностите му. Не всичко е само романтика, секс и емоция, обаче - и когато тримата герои са нападнати от смъртоносно куче, което ги принуждава да потърсят убежище... е, ами това е само началото на онова, което Леймън умее най-добре. Ужасът.

А когато нощта най-сетне пада, майсторът на сплетърпънка отприщва целия си арсенал от кръвожадност. Тонове кръв, осакатявания, вътрешности и т.н. - все неща, които феновете на автора очакват и то описани с типичните за него брутални подробности. Леймън оставя малко на въображението; той винаги е бил най-добър в кървавото и сочно насилие и в секса. Сами по себе си тези елементи са достатъчни, за да гарантират забавлението (или ужаса) в повечето от другите му романи. Тук обаче - в комбинация с добрите диалози, мощните персонажи и цялостната история -  те са само черешката на тортата.

На онези, които не са чели Леймън ще кажа - опитайте, и то именно с този роман. Тук Леймън е в най-добрата си форма, способен да ви отврати, погнуси и ужаси... но и да ви трогне, да ви накара да ви пука за героите, да ви плени така, както само истински майстор може да го направи. На онези, които вече са запознати с автора няма на казвам нищо - те знаят какво да очакват и няма да бъдат разочаровани, дори напротив. 

И накрая - страхотно е, че "Изток-Запад" издават точно този роман на Леймън. Защото повече от всяка друга негова книга, "Пътуващо представление с Вампир" е най-подходяща за поредицата Magica, с която издателството започна да ми става наистина любимо.