аналог от оригиналната поредица на Уес Крейвън. Типичното му чувство за хумор отново го има, но е по-черно и горчиво, а външният му вид - далеч по-реалистичен и ужасяващ. Всичко това, в комплект с чудесната игра на Джаки Ърл Хейли правят образа още по-готин (въпреки че феновете на оригинала може да се разочароват от липсата на култовите реплики, които превърнаха Фреди на Енглънд в легендарна фигура). Вместо да е забавен и зловещ, този нов Фреди вече е тотално ужасяващ и студен, а мен точно това ми хареса, въпреки че съм огромен фен на старите филми.
Отделно от това младите актьори, начело с Руни Мара ("Момичето с драконовата татуировка") изпълняват ролите си забележително убедително, предвид жанра на филма, без да преиграват и без да са лишени от емоция - нещо много важно за подобен род филми. Може би трябва да спомена кратката поява на Кейлън Лътс (предстоящите "Тарзан" и "Херкулес 3D"), който в малкото си време на екран ми направи добро впечатление. За сметка на това пък Кони Брайтън определено ме издразни като майката на Нанси. 
Филмът не е перфектен - Майкъл Бей има далеч по-добри римейкове на класически ужаси ("Тексаско клане", "Ужасът в Амитивил"), но въпреки това е едва ли не на светлинни години от други представители на съвременния слашър (примерно последните продължения на "Погрешен завой", който според мен трябваше да си остане само с първите си две части, защото те са наистина добри). Като за дебютант, режисьорът Самюъл Бейър се е справил повече от прилично, но за съжаление не достига нивото на колегата си Маркъс Ниспел, който и след "Тексаско клане" продължи да прави готини филми, макар и приети противоречиво от критика и зрители ("Предводителят", сниманият у нас "Конан", телевизионният "Франкенщайн" на Дийн Кунц). Това означава, че си личи липсата на добра режисьорска ръка като тази на Ниспъл и легендарния Уес Крейвън. Извън това част от атмосферата на филма се губи с липсата на веселяшкия Фреди и глупостите, които ръсеше в старите филми. Това обаче е напълно компенсирано от отличната игра на Джаки Ърл Хейли, който по страхотен начин влиза в ролята на един нов, още по-жесток, още по-обезобразен и още по-коварен Фреди.
В крайна сметка, въпреки няколкото негативни страни, филмът ми хареса - хареса ми още първия път когато го гледах, хареса ми и преди един ден, когато реших да си го припомня. И ако го погледнем с непредубедени очи, без да очакваме нещо невиждано и без да го сравняваме постоянно с филмите с Робърт Енглънд, филмът всъщност си е отлично забавление за някой лятна нощ.