Books and Movies Reviews
The
God of Tears Project
Похитителят на Мълнии
“Похитителят на Мълнии” – романът на Рик Риърдън, който върна у мен страстта по по-приключенските и динамични фентъзи истории, които бях позабравил. Онези, които са чели поредицата знаят какво представлява тя. На останалите – е, не, това не е новият Хари Потър. Хари е един и, независимо колко много хората се опитват да го наподобят, това едва ли ще стане скоро. Не, Пърси е различен и то във възможно най-добрия смисъл на тази дума. Но нека първо ви запозная с историята.
Когато се срещаме с Пърси, той изкарва последните си дни в Академията “Янси” – частно училище за деца с проблеми в Ню Йорк. “Деца с проблеми”? Да, Пърси определено е дете с проблеми. Непокорен, побойник, слаб ученик (не толкова заради нежеланието му, колкото заради дислексията и СДВ-то му, или иначе казано заради Синдромът на Дефицит на Вниманието, от който той страда)… изгонен от шест училища за шест години.
А Академията е просто поредното от тези училища.
След необичаен “инцидент” по време на екскурзия с класа, включващ една злобничка учителка по математика и “единствения свестен учител” (според Пърси) в “Янси” – прикованият към инвалидна количка Бранър, младежът сериозно започва да се съмнява в здравия си разум. Освен това… защо най-добрият му (и като че единствен) приятел – Гроувър и учителят му тайно говорят зад гърба му? От какво се опитват да го предпазят? И, кои, за Бога, са Милостивите?
Това са само част от въпросите, които си задава Пърси – но отговорите трябва да почакат, защото идва краят на годината и той се връща у дома, при майка си, която обожава, и при доведения си баща, когото едва изтърпява. Скоро обаче Гейб Улиано и останалите му проблеми ще останат на заден план, защото на хоризонта се надигат събития, които ще променят положението завинаги.
Майка му изчезва, сразена от Минотавър – чудовище, излязло от митологията на древните гърци. Най-добрият му приятел се оказва сатир. А като за капак се оказва, че истинският му баща е… древногръцко божество.
Озовал се в “Лагера на нечистокръвните” – място, създадено специално за такива като него, Пърси скоро разбира, че назрява война между Тримата големи – Зевс, Хадес и Посейдон. Защо ли? Простичко – някой е откраднал
Морето на Чудовищата
Кошмари измъчват Пърси Джаксън. Тормози го чувството, че нещо лошо се е случило с добрия му приятел Гроувър. Това обаче не е единственият му проблем. Майка му като че премълчава нещо, свързано с Лагер Нечистокръвен – единственото място, което Пърси обича повече от дома си. А пък в новото училище (единственото, където има реален шанс да премине тази година) се появяват група чудовища, гладни за геройска плът. Пристигането на Анабет – младата полубогиня, с която върнаха Мълнията на Зевс (“Похитителят на мълнии”) с нищо не облекчава положението. Нещо наистина се е случило с Лагера… с Гроувър също. Освен това – защо Анабет се държи толкова хладно с глуповатия и добродушен Тайсън – плах гигант, който Пърси среща по-рано през годината, когато постъпва в училището?
Въпроси, които трябва да почакат.
Защото когато пристигат в Лагера, заварват там бойно поле. Пламъци, ранени лагерници… и Колхидски бикове, спокойно преминаващи дори отвъд магическата граница, която би трябвало да предпазва мястото от чудовища. Това, както се оказва, е само началото.
Кентавърът Хирон, досегашният водач на лагера, е уволнен, а на негово място се разполага гадничкият Тантал. Причината? Елата на Талия, дъщерята на Зевс, жертвала се преди години в опит да спаси приятелите си, е отровена и умира… а магическата бариера пада, оголвайки лагера за противникови нападения.
Скоро се оказва, че единственото, което може да възстанови равновесието на мястото е митичното Златно руно – само дето в момента то се намира на отдалечен остров в Морето на Чудовищата, където по стечение на обстоятелствата е и изчезналият Гроувър. А там дебне и чудовищния циклоп Полифем, заедно със стадото си кръвожадни… овце.
И приключението започва.
Много са съвременните фентъзи автори, които следя с интерес. Но само двама (засега) са тези, които поддържат интереса ми с всяка следваща книга – Брандън Сандерсън и Рик Риърдън. Единият – създател на странни, неземни и пленителни светове (скоро – ревю на монументалния “Пътят на Кралете”), а другият – пренасящ древните митове в нашето съвремие.
Проклятието на Титана
Пърси Джаксън отново на линия. За трети пореден път.
Сега той, заедно с други двама полубогове (полубогини, по-точно) – дъщерята на Зевс Талия и щерката на Атина Анабет, се отправят към военното училище “Уестовър”, където техният приятел Гроувър е открил нов полубог. Всъщност, което е по-изненадващото, той е открил двама полубогове. При това доста силни. И, разбира се, не е единственият. В училището има чудовище, усещащо присъствието на споменатите полубогове, но все още не е наясно с това кои са. Така че нашите герои трябва да приключат спасителната операция и да се изнесат колкото се може по-бързо – план, който за съжаление се проваля с гръм и трясък, а Анабет изчезва докато се бори с чудовището…
Завръщането в лагера далеч не е по-добро. С Пърси и останалите идват Ловджийките на Артемида, които не се ползват с особено добра слава сред останалите лагерници. Освен това според самата богиня нещата из света се променят… и то не към добро. Появяват се зверове, невиждани от столетия, древни и могъщи. Носят се слухове и за звяр, достатъчно могъщ, че да срине господството на боговете веднъж завинаги, точно според плановете на Господаря на Времето, Кронос. А скоро след това самата Артемида е отвлечена…
Време е за подвиг. Само че Пърси, както обикновено, не е в списъка. Ловджийки и лагерници ще поемат на рисковано пътуване, за да я спасят, а сред първите е Бианка Ди Анджело, една от двамата новооткрити полубогове, които крият опасна тайна. Останалите са ловджийките Зои и Феба, плюс Талия и сатирът Гроувър.
Но Пърси няма да се откаже толкова лесно. Не и когато мислите му са обсебени непрекъснато от изчезналата Анабет и въпроса кой всъщност е Генерала, организирал всичко това?
Положението в третата книга от поредицата става по-сложно и опасно, първите жертви вече падат, дават се обещания, които не могат да бъдат изпълнени, а над всичко тегне невидимото, но осезаемо присъствие на Кронос, чиято жажда да бъде възкресен е по-силна отвсякога.
Рик Риърдън – тези две думи са напълно достатъчни на повечето почитатели
Пърси Джаксън
и Боговете на Олимп
Битката за Лабиринта
Четири лета изминаха откакто Пърси Джаксън откри, че не е обикновено момче. Четири лета, откакто някогашният неудачник попадна в тайния свят на полубоговете и властелините на Олимп. Оттогава насам младежът откри верни приятели, но човек с приятели има и врагове – а в случая на Пърси последните са от доста “чудовищно” естество.
Тази година поредният прием в поредното училище явно няма да се различава по нищо от предните такива, поне според Пърси – е, като изключим факта, че този път в споменатото училище работи Пол Шарън – приятелят на майка му. Сега обаче Пърси се е зарекъл да се постарае повече и този път да не се провали.
Нещо, което се проваля още на първия ден. И, както обикновено, не е точно по негова вина – не и когато мажоретките се оказват демони…
Пърси се връща в лагера и го открива някак… променен. Господин Д. – богът Дионис и надзирател на лагера, го няма във връзка с влошаването на ситуацията по отношение на наближаващата война с армията на Кронос, новият учител по фехтовка – Квинт, е меко казано странен тип (да не говорим че си има адска хрътка с размерите на камион и наречена Госпожа О`Лиъри), Анабет и Клариса, които никога не са били големи приятелки, сега работят заедно по проект, който явно трябва да остане таен за Пърси, а Съветът на Старейшините се е събрал на процес, който да реши съдбата на Гроувър…
Както може да се очаква, това е само началото. Останалото е пътуване в кошмарния Лабиринт – гениалното творение на болния гений Дедал, смятано за погребано далече назад във времето, но преместило се заедно със западната цивилизация и продължило безспирно да расте. Сега подвигът е възложен на Анабет – а Пърси, Гроувър и Тайсън винаги са до нея, за да й помогнат да спре плановете на титаните, които се опитват да атакуват лагера през Лабиринта. Единственият начин злото да бъде спряно е те да влязат в лабиринта… Ще им помага Рейчъл Деър, странното смъртно момиче, което може да вижда през мъглата, спусната от боговете над хората – а нейните умения ще са незаменими в чудовищното творение на Дедал. Анабет обаче не е на това мнение и то по съвсем различни причини, за които Пърси засега е в пълно неведение. И въпреки всичко те ще трябва да пребродят Лабиринта и да се изправят срещу кошмарите и чудесата му. Проблемът е, че според слуховете, никой от онези,
Последният Олимпиец
Кой е последният олимпиец? Какво се случва, когато помолиш за помощ армия от света на сенките? Какво има да си кажат баща и син, които десетки години са били разделени? А какво ще признаят един на друг Пърси, Анабет и Рейчъл? Какво е приятелството? Какво е предателството? Какво е прошката? Какво е любовта?
Бурята, която назряваше през цялата поредица, вече е тук. Войната надвисва над Лагера на Нечистокръвните, а армията на Господаря на Времето, Кронос, изглежда по-силна от когато и да било. И докато боговете опитват да удържат чудовищния Тифон, Олимп остава почти неохраняван. Ред е на Пърси Джаксън и оцелелите полубогове да се изправят срещу Кронос… но дали изобщо имат някакъв шанс, срещу Бащата на Боговете?
Няма да правя подробно ревю на книгата – това би означавало прекалено много спойлери. Ще се задоволя с тези няколко думи:
Една-единствена титанична битка. Това изречение е достатъчно, за да опиша като цяло атмосферата на романа. Епичен завършек на поредицата (както “Даровете на Смъртта” бяха за Хари), “Последният Олимпиец” е като че най-добрата книга на Риърдън по онова време… че дори и сега, въпреки сериозната конкуренция на “Сина на Нептун” от серията “Героите на Олимп”. Личи си как стилът му постепенно става по-добър през отделните книги, как от автор на посредствени криминалета, Рик се превръща в сериозен автор на тийн фентъзи, който може да съперничи по емоционален заряд на Роулинг – и я надминава, поне що се отнася до “екшъна.”
Онези, които са чели поредицата, вече знаят историята. Онези, на които тепърва им предстои да се запознаят със света и героите – смело напред. Очаква ви приключение, което няма да забравите дълго, след като сте го прочели.
Мълнията на Зевс, оръжие с невероятна мощ. Нещо трябва да бъде направено… и то скоро. За да оправи нещата (а и за да върне майка си, затворена в Подземния свят), Пърси тръгва на подвиг. Придружаван от Гроувър и красивата, но хладна към него Анабет, дъщеря на Атина, Пърси се впуска в приключение, от което може и да не се върне.
Разказана от първо лице, “Похитителят на мълнии” е първата фентъзи книга на Рик Риърдън (автор на няколко криминални романа преди книгите за Сина на Посейдон) и в нея той се справя изумително добре. Уютът и мрачната атмосфера на Хогуортс липсват… но пък и Пърси не е Хари. Той е готин, остроумен – такава е атмосферата на поредицата. Мрачният замък е заменен от летен лагер, в който (признайте си) ще ви се иска да бъдете. С две думи Рик се е справил страшно добре със задачата си хем да е на нивото на историите за очилатия магьосник, хем да е напълно различен от стила и историята на Роулинг, хем да създаде свят, в който ти се иска да живееш. Героите са готини, приключенията – типично по древногръцки – епични, а чудовищата разнообразни и смъртоносни. Идеята за западната цивилизация и за това как боговете се местят заедно с нея от място на място е много добра и всъщност можеха да я вмъкнат във филма, но както и да е. За филма скоро ще поговоря обширно в неговата си тема.
Вместо това се прехвърлям на втората книга от серията, а именно:
И докато първата книга за Пърси Джаксън представляваше нещо като дълго въведение в историята и героите (нещо като първия Хари Потър), истинската история започва именно от “Морето на Чудовищата”, където постепенно започват да се разкриват плановете на чудовищния Кронос, бащата на боговете, който отчаяно жадува да се завърне и да смаже чедата си и всичко, което са съградили.
Екшънът, както може да се очаква от Риърдън, е шеметен (не чак толкова шеметен като на Матю Райли, и това е добре), хуморът – свеж и готин, а героите са от онзи тип персонажи, към които неусетно се привързваш.
Накратко, Риърдън не изневерява на стила си и, което е по-хубавото: с всяка следваща книга става все по-добър. Нещо, което малцина съвременни фентъзи автори умеят.
Той продължава да става все по-добър и в:
на тийн-фентъзито. Роден разказвач, той просто знае как да направи така, че човек да се почувства част от историята… дори да е попреминал заветната тийнейджърска възраст. Готини герои, смъртоносни чудовища, пророчества, вещаещи смърт… любимата ми комбинация. А на вас?
Времената стават по-опасни и сложни за нашите млади герои и това се вижда ясно в:
дръзнали да пристъпят в Лабиринта, не се е завърнал, или поне не и с всичкия си ум…
Една книга преди края на поредицата Рик Риърдън е във върхова форма. Нещата стават по-сложни. Войната – все по-реална. Враговете – по-могъщи и опасни – и като за капак самият лагер ще бъде атакуван в една от най-готините битки в цялата поредица. Но, естествено, всяка битка си има цена… колкото и тежка да е тя. А най-върховната от всички битки започва във финалния пети том от поредицата, озаглавен:
1. Похитителят на Мълнията
8.9
2. Морето на Чудовищата
9.0
3. Проклятието на Титана
9.0
4. Битката за Лабиринта
9.8
5. Последният Олимпиец
9.9
