Симпатичните, живи герои са първото и най-важното за едно фентъзи. Тук ги има. 
Зловещите злодеи, каращи ни едновременно да ги мразим и харесваме - има ги и тях. 
Това са все неща, които накланят везните в полза на книгата. Стилът е лек, приятен, чете се бързо и не затруднява (на места обаче е трябвало да пипне редактор, тук съм съгласен с ревюто на Бранимир Събев в The Dark Corner), хуморът е само плюс за подобна история - хубавото е, че авторът не е прекалил с него, иначе историята можеше да се превърне в нещо съвсем различно и, честно казано, не толкова добро. Корицата е много симпатична, хваща окото, а това, макар и да не е най-важното в една книга, все пак е важно - ако не за друго, то поне за първото впечатление.
Категорично не съм съгласен с повечето от негативните ревюта. Не за друго, а защото това все пак е първият роман на автора, нормално е някои неща да не са изпипани. Няма как автор с нищо издадено на пазара досега да изкара следващия "Властелин" например, нали? Да, има неща, които можеха и да бъдат направени по-добре, има сцени, които можеха да изглеждат по-инак или изобщо да ги няма. Но дори и в този си вид книгата е чудесно приключение, което ще допадне основно на по-младите сред фентъзи феновете. Аз вече не съм от тях (на 24 е трудно да се впиша в тази група ;) ), но въпреки това книжката ми хареса. Авторът сам признава, че желанието му е било да събере всичко, което харесва и цени във фентъзито. Е, ако пита мен, успял е. Атмосферата е точно приказно-приключенска, от онзи тип, който пленяваше сърцата ни в самото начало, когато за първи път всеки от нас откриваше титаничния жанр на фентъзито. Това, лично за мен, е най-големият плюс. Като човек, ненаситно поглъщащ саги като "Песен за огън и лед", "Малазанската книга на мъртвите", "Сянката на Умелите" и т.н. определено имах нужда от нещо подобно - глътка свежо, неангажиращо приключение, което да препрочитам с удоволствие от време на време (имам книжката от около седмица или две след като излезе). 
Накрая - Александър Драганов има и по-добри неща (все още смятам "Водопадът на Зората" за едно от най-добрите му неща), но въпреки това "Перлата на Феникса" трябва да присъства в библиотеката на всеки фен на класическото фентъзи. Ако не за друго, то поне за да ни покаже, че в България има кадърни автори в жанровете на фентъзито и хоръра (скоро може би ще има ревюта на други добри неща от наши автори) и ако искаме те да се развиват и увеличават, трябва да ги подкрепим.