Юрски Свят

Животът намира начин...

Преди двадесет и две години един гениален мечтател беше на прага да осъществи онова, което желаеше от дъното на душата си - да създаде парк, място, в което създания от древното минало да бъдат върнати към живот. Да съгради единствена по рода си атракция, която да носи същата радост в сърцата на децата по света, каквато радост той самият изпитваше. Този гениален мечтател беше Джон Хамънд, основателят на "Интернешълън Дженетик Текнолъджис" - ИнДжен, а неговата мечта се наричаше "Джурасик парк". За нещастие обаче нещата не се случиха така, както той се надяваше - саботаж превърна парка на мечтите му в кървав кошмар. "Джурасик парк" рухна, потъвайки в забвение - символ на непостижимите цели. Мечтата на Джон Хамънд умря през онова бурно лято на 1993-а година.

Досега.

Индийският мултимилионер Симон Масрани, поел фалиралата след втория инцидент - в Сан Диего ("Изгубеният свят") компания "ИнДжен" е създал онова, което Джон Хамънд така и не успя - парк като никой друг където и да било по света. Комбиниращ последните научни способи и добрите стари забавления, "Юрски свят" привлича милиони посетители всяка година, дошли да се насладят на приключението, да се повозят на монорелсов влак, да хапнат в някой от изисканите ресторанти на парка - но най-вече, дошли да видят чудесата на генетиката - върнатите към живот динозаври. От пъргавите, подобни на птици галимимуси, през тромавите дълговрати апатозаври, та до рогатите трицератопси, древните създания предизвикват удивление, почуда и радост в очите на посетители от всички полове, раси и възрасти. Но годините минават, хората свикват с новото, сетивата им се пресищат - чудесата, колкото и грамадни да са, започват да омръзват. Затова управата на парка решава да поднови интереса към "Юрския свят" с напълно нова, невиждана досега атракция...

"Yeah. "Ooh, ah", that's how it always starts. But then later there's running and screaming."

Тази атракция - генно модифициран хибрид между няколко вида динозаври и някои съвременни животни - скоро ще бъде представена на публиката и според Масрани тя не само ще върне интереса към парка, но дори ще го увеличи.

Само дето "атракцията" - т.н. Индоминус Рекс - има собствено мнение по въпроса. И скоро, проявявайки неочакван и обезспокоителен за животно интелект, гигантският хищник се оказва на свобода. И кошмарът от преди двадесет и две години е на път да се повтори отново - този път обаче в невиждани мащаби. И сега всичко е в ръцете на няколко души - Оуен Грейди (Крис Прат - "Пазителите на Галактиката"), бивш войник и специалист по хищните велосираптори, който е успял да изгради особена връзка с малка група от тях; Клеър Деъринг (Брайс Далас-Хауърд - "Селото", "Здрач") - мениджър на парка; и нейните племенници - Зак и Грей (Тай Симпкинс - "Железния човек 3", "Коварен капан" и Ник Робинсън - "Кралете на лятото", предстоящия "Петата вълна" по романа на Рик Янси). Ала докато хаосът ескалира, опциите изведнъж се оказват твърде малко, а залозите - прекалено високи.

Смущаващата интелигентност и жестокия нрав на гигантския Индоминус Рекс го превръщат във враг, с който може би Оуен и Клейр няма да успеят да се справят - защото пред себе си имат не обикновен хищен динозавър, а чудовище - мутант, плод на човешката гордост и алчост. Или, както казваше доктор Алън Грант, на стремежа на хората да се "правят на Бог"...

От досегашния ми тон вече трябва да сте схванали, че филмът ми е харесал. Но "Харесал" е твърде слаба дума в случая. Този филм не просто оправда очакванията ми, набирали се в продължение на години чак от 2001-а насам (след края на по-скоро посредствения "Джурасик парк 3", който беше просто още от същото, но в по-"питомен и семеен" вариант за разлика от предните два филма), не само, че надмина тези очаквания, но и направи нещо повече, нещо, което мислех за почти невъзможно и трудно постижимо. Върна ме в детството, във времето, когато за първи път гледах легендарния "Джурасик парк" на Спилбърг. Режисьорът Колин Тревъроу ("Безопасността не е гарантирана") се оказа идеалният избор на Спилбърг за заместник (след не толкова добрия избор на Джо Джонсън за тройката - все пак по онова време човекът имаше само един по-успешен филм, и той - приключенска комедия с животни и гения Робин Уилямс). Тервъроу не само връща онова чувство на почуда и възхита, което изпитвахме като малки, когато гледахме оригиналния "Джурасик парк", но и по своему надгражда идеите както на Спилбърг, така и на покойния Майкъл Крайтън, от чийто мрачен, студен и кървав роман всъщност тръгва всичко. Той (Тревъроу) изпълва филма с податки и намигвания, както към филма, така и към книгата "Джурасик парк" - за радост на истинските фенове - и показва, че когато един истински фен на оригиналния проект се захване с негово продължение, нещата се получават както трябва - нещо, от което могат да се понаучат доста от другите франчайзи в Холивуд. Самият Стивън Спилбърг работи в тясна връзка с Тревъроу и екипа на филма, дава съвети и насоки и вкарва своя така познат почерк в цялостното усещане на филма, което прави "Юрски свят" дори още по-специален.

Актьорският състав е на забележително ниво - от "Пазителя на галактиката" Крис Прат, който тук изглежда като кръстоска между Алън Грант от оригиналния филм и по-млада и съвременна версия на Индиана Джоунс; през Брайс Далас-Хауърд (дъщеря на режисьора Рон Хауърд), която успява да покаже еволюцията на героинята ѝ от началото до края по един правдоподобен начин; та до големите изненади във филма - Тай Симпкинс и Ник Робинсън, които успяха да направят най-добрата двойка хлапета от целия франчайз досега. Яко треснатият от пубертета Зак и кипящият от ентусиасъм Грей са далеч по-симпатични както от Кели, дъщерята на Иън Малкълм в "Изгубения свят", така и от на моменти дразнещите Лекс и Тим от "Джурасик парк" (които обаче все пак не бяха чак толкова дразнещи, колкото са в книгата на Крайтън) - и освен това не убиват велосираптор с малко гимнастика (гледалите "Изгубеният свят" ще ме разберат). Но да не забравяме ветераните - от поостарелия Винсънт Д'Онофрио ("Клетка", "Закон и Ред"), който тук го раздава леко гадина, до истински брилянтното завръщане на БиДи Уонг като професор Хенри Ву - човекът, отговорен за клонирането на динозаврите и на практика единственият герой от оригиналния "Джурасик парк", който се връща в продължението - двама отлични актьори и две отлични превъплъщения. Заслужава си да споменем Омар Ши ("Х-мен: Дни на изминалото бъдеще") като Бари, асистента на Оуен и Кейти Макграт (Моргана от "Мерлин" на БиБиСи), която влиза в ролята на Зара Иънг, на която ѝ е писано да разбие едно старо правило за жените във франчайза на "Джурасик парк" - и двамата правят силни роли, макар и с твърде кратко екранно време, докато на моменти дразнещият Джейк Джонсън ("Съседи", "ЛЕГО: Филмът") чрез своя персонаж изразява тревогите и притесненията, обхванали феновете по време на дългото очакване на премиерата, която беше на 12-и.

Но какво е Джурасик Парк без динозаврите? Та нали те са основните звезди? Е, това тук важи с тройна сила и е време да ви запозная с обитателите на парка!

При гигантските древни животни също имаме завръщащи се познати - от пъргавите птицеподобни галимимуси, които, също като в първия филм тичат на воля през полята на парка, до класическите трицератопси и стегозаври - класически праисторически създания, с които сме свикнали да свързваме по един или друг начин Джурасик парк. Но новите времена изискват и нови атракции. Първата от тях е Мозазавърът - огромно морско влечуго (не динозавър), което обитава лагуната на парка и яде клонирани бели акули в представленията си. Това е на практика първото морско влечуго, което се появява във филм от серията и второто във франчайза извън комиксите - другото е подобният на него Тилозавър от Jurassic Park: The Game на Telltale Games (създателите на култовите игри по The Walking Dead и Game Of Thrones) и, смея да твърдя, появата му може да се равнява по ефект на първото появяване на Тиранозавъра Рекс в "Джурасик парк" от 1993-а година. Чудовищен, величествен и същевременно излъчващ някакво необяснимо усещане за спокойствие и грация, Мозазавърът играе важна роля във филма, но, тъй като съм решил да не спойлвам нищо, ще оставя нещата така.

Небето над Юрския свят също не е от най-безопасните места - появилите се за първи път в края на "Изгубения свят" крилати Птеранодони отново са тук, но този път си имат и компания - дребните и зловещи Диморфодони, които са идеално допълнение към пищния свят на новия парк - и преди, и след като хаосът обземе парка. Гледката на огромния рояк летящи създания, който напада посетителите по едно време във филма е истинска наслада за очите - и своеобразна референция към "Птиците" на легендарния Хичкок.

Джурасик парк обаче няма да е Джурасик парк, ако в него не присъстват и легендарните злодеи - велосирапторите. Птицеподобните чудовища обаче този път са в по-различна роля - за първи път в цялата история на поредицата, те тук са по-скоро антигерои със своя индивидуалност, която проличава не само в разликите във външния им вид, но и в характирите им.

Тук, сред пищния и свръхмодерен Юрски свят място е намерила и една легенда - отломка от стария "Джурасик парк", която още носи белезите от предните си сблъсъци. Става въпрос, разбира се, за женския Тиранозавър Рекс, който в края на първия филм се превърна в антигерой, след като спаси Алън Грант и децата от ноктике на рапторите. Нейната поява в новия филм е сравнително кратка, но за това пък може би най-запомнящата се в целия филм - а това значи много, особено във филм, пълен със запомнящи се моменти.

И тук идва ред на основния злодей в Юрски свят. Чудовище, различно от останалите - свръхинтелигентен хищник, избиващ за удоволствие... Става дума за Индоминус Рекс, хибридният динозавър, създаден от генетиците като кръстоска между Гиганотозавър (на който И-Рексът всъщност прилича), Тиранозавър, Раптор и няколко други вида динозаври и съвременни животни, този гигантски хищник трябва по план да привлече още посетители и още приходи на парка - а вместо това превръща всичко в огромна касапница. Страховитият му интелект, плод на велосирапторската ДНК в него го превръща в смъртоносен, ужасяващ враг... но всъщност няма как човек да не изпита поне малко съчувствие към огромното чудовище - то е единственото от своя вид (след като я изяло близнака си), объркано и озовало се в свят, който не може да разбере. И тъй като не е истински динозавър, то няма идея как да реагира на този свят - затова действа първосигнално, с убийствена агресия. И причинява хаос и ужас. Но хаосът и ужасът не могат да продължават вечно - и следвайки може би най-мощните сцени и послания от романа на Крайтън - равновесието в екосистемата трябва да се възвърне... и то се възвръща, в сблъсък, в сравнение с който боят на Годзила с MUTO-сите изглежда едва ли не като бой в махалата.

Последни думи - тъй като ревюто се оказа гигантско, може би най-дългото от тези, които съм писал за сайта.

Виждам из нета хора, които се оплакват, че този филм не се чувства като истински филм от франчайза. Не съм съгласен. Това е може би най-"джурасикпаркската" част на серията след оригиналния филм - и като визия, и като усещане, и като всичко останало. Единственият филм, който не се усещаше като част от франчайза беше тройката, но дори той си има своите силни страни и ми е от любимите приключенски фантастики изобщо. Други хора твърдят, че динозаврите в този филм не се държат като животни, а по-скоро като чудовища. Има логика - те СА чудовища, не са истински динозаври. Това е нещо, което самият доктор Ву казва пред Джон Хамънд в романа на Крайтън. Динозаврите в парка никога не са били истински динозаври, не са били истински животни. Дупките в ДНК-то им са запълвани с какво ли не - ДНК от жаби, птици, бозайници и т.н., затова и при много от тях има външни и вътрешни аномалии (липсата на пера във велосирапторите, необичайната агресия на птеранодоните - и зъбите в клюновете им от третия филм, както и още много неща). Те няма как да се държат като животни, от друга страна и защото просто са отгледани от хора. Те нямат естествена околна среда, нямат родители, които да ги научат какво да правят (с този факт в романа "Изгубеният свят" Иън Малкълм се опитваше да обясни чудовищната агресия на дивите велосираптори от Исла Сорна - Зона Б) и затова действат според ситуацията. С други думи - всички "дупки" в сюжета и "научна неакуратност" могат да бъдат ясно и добре обяснени - стига човек да се порови малко в lore-то на франчайза, да изиграе играта (Jurassic Park The Game) или най-простото - да ПРОЧЕТЕ проклетите книги. Но, естествено, това трудно ще стане - хората са свикнали да говорят и действат първосигнално; най-лошата ни черта.

Доста критици не останаха доволни от филма, но мнението ми за критиците (особено филмовите) не е подходящо за "невинни уши" и затова няма да го споделя - ще се задоволя с това, че нискога не ми е пукало за критиците. Явно не съм единственият, който мисли така, защото още с първия си уикенд в кината, "Юрски свят" започна да чупи рекорди и то по такъв начин, че почти веднага се заговори за продължение, което на сто процента ще се случи и то, предполагам, в рамките на следващите две години. Което е страхотно. Целият свят сега е обзет от диномания и не крия, че не бих могъл да съм по-щастлив - като истински фен на поредицата, на динозаврите и на фантастиката, аз чаках филма в продължение на години - период на високи надежди и на големи разочарования (породени от многократните отлагания и замразявания на проекта) и трябва да кажа, че за мен лично това е филмът на годината. Независимо какво друго и колко качествено ще излезе тази година, за мен "Юрски свят" е ФИЛМЪТ! А малките намигвания към стария филм (холограмата на отровния дилофозавър в края на филма, посещението на руините на оригиналния Джурасик парк и т.н.) и към други франчайзи (намигването към "Челюсти", примерно) са онези дребни неща, които изграждат едно страхотно, великолепно цяло - за радост на феновете като мен.

Естествено, като всеки филм, и този си има своите дребни кусури - героят на Джейк Джонсън примерно, или на практика почти безполезната поява на иначе страхотния Ирфан Кан като новия собственик Симон Масрани. В този смисъл трябва да добавя, че с малко повече екранно време и с повече задълбаване в героя, Масрани имаше потенциала да се превърне в същата легенда, в която вече се е превърнал Джон Хамънд, изигран от покойния вече Ричард Антъбъро. Но това са бели ядове, компенсирани напълно от всичко останало.

С други думи, ако още не сте гледали филма - направете си това удоволствие. По-мрачен и кървав от предните две продължения (тоест - почти колкото оригинлания филм) и изпълнен с може би най-добрите спец ефекти, които съм виждал тази година, филмът със сигурност ще ви върне в миналото (ако сте стари фенове на поредицата) или ще ви превърне в диноманиаци (за новото поколение, което не е виждало старите филми, говоря). А финалните моменти, изпълнени с великолепната музика на Майкъл Джиачино, който преработва по уникален начин класическата "Джурасик парк" тема на Джон Уилямс, ще ви изпълнят с носталгия и ще ви накарат да искате още.

След толкова много години, животът наистина намери начин!