Увисна ми ченето, ето какво се случи. Не вярвах, че някога ще го кажа, но "Човек от Стомана" удря в земята около половината супергеройски филми през последните години, като от страна на ефекти и битки засрамва дори любимия ми "Отмъстителите" на Марвел. Гойър, Снайдер и Нолан буквално са дали всичко от себе си за да се получи нещо уникално - и са го постигнали. От изпълнените с уникална атмосфера кадри на умиращия Криптон, до буквално титаничния сблъсък на Кал-Ел със Зод филмът просто не оставя на зрителя и миг покой. Но един филм не е само ефекти (макар че друга моя любима поредица - "Трансформърс" на практика е само това). За истинско кино-преживяване трябват и силен сценарий, а и добра актьорска игра. Тук ги имаме и двете. Именно благодарение на чудесния сценарий, дело на Дейвид Гойър ("Блейд", "Демоните на Да Винчи") и отличната игра на Хенри Кавил ("Тристан и Изолда", "Войната на Боговете") изведнъж се оказа, че Супермен все пак би могъл и да не е такъв келеш, какъвто беше досега. Да, Кал-Ел е чудовищно силен, почти непобедим... но същевременно е и невероятно уязвим. Той е сам - буквално, въпреки грижите на семейство Кент - защото е единствения от своя вид на тази планета. Няма кой да го научи как да контролира силата си, какви граници да й наложи. Никой не може да му даде насока или да му подскаже правилното решение - в този смисъл Кал-Ел трябва да разчита на себе си и на никой друг. Няма го излъскания, идеален Супермен от старите истории - вместо него имаме историята на едно почти богоподобно същество, което въпреки могъществото си все пак прави грешки, понякога се проваля, но най-важното е, че се учи от това. Не мога да не спомена няколко думи за костюма на героя - невероятно стилизиран, с уникален дизайн, който радва окото хиляди пъти повече от кретенското оригинално облекло на Супермен, костюмът е страхотен (и най-важното - без червени слипчета!).

Но какво е един герой без достатъчно могъщ враг? В този смисъл Генерал Зод олицетворява идеала ми за злодей - да, той е зъл, той е чудовище... но има кауза, за която се бори, има причина да върши всичко, което прави и това го кара да изглежда достатъчно реален като образ, че накрая дори да ти стане тъжно за него. Той обаче не е от злодеите, които Супермен може да смачка с малкия си пръст, дори напротив. Той, също като Кал-Ел, е от Криптон, двамата със Супермен са от една раса и съответно - имат равни сили. Което е предпоставка за сблъсък, в сравнение с който битките от "Даровете на Смъртта II", "Пърси Джаксън: Похитителят на мълнии", "Трансформърс" и дори "Отмъстителите", изглеждат като бой в детската градина. Зод и Кал-Ел буквално сриват със земята де що попадне в обсега им и именно в тези моменти специалните ефекти са едни от най-впечатляващите, които съм виждал (а повярвайте, виждал съм много). Майкъл Шанън ("Лоши момчета 2", "Джона Хекс") е почти съвършен в ролята (която първоначално е била предвидена за Виго "Арагорн" Мортенсен), превръщайки Зод в един от любимите ми злодеи, наред с Бейн от "Черният рицар - Възраждане" и Кан от "Пропадане в мрака". И в крайна сметка именно Зод ще принуди Кал-Ел да вземе съдбовно решение, което би могло да има непредвидими последици в бъдеще, откъм моралната страна на Супермен (всъщност този момент от филма е повод за доста разгорещен дебат в интернет-пространството, като има доста недоволни - които могат да си гледат работата, мен ако питат).